Френската актриса Марион Котияр в блестящата екранизация на романа „Лек за камъни“ във Варна

На 22 април от 10:00 ч. почитателите на седмото изкуство ще имат възможност да се насладят на ювелирното изпълнение на френската актриса Марион Котияр в екранизацията на Никол Гарсия по романа на Милена Агус „Лек за камъни“ в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека във Варна.

За ролята си Марион Котияр бе номинирана със Сезар през февруари 2017 г. Филмът, адаптация на романа е със заглавия „Илюзия за любов“ 2016 (Франция, Белгия и Канада) и освен носителката на Оскар (Марион Котияр), варненската публика ще види в главните роли актьорите: Луи Гарел и Алекс Брендемюл.

Филмът бе номиниран и за „Златна Палма“ в Кан през 2016, на същия фестивал за подобно отличие бе номиниран и друг филм с участието на Марион Котияр през 2016 „Това е само краят на света“ на канадския режисьор Ксавие Долан.

„Лек за камъни“ е историята на една колкото обикновена, толкова и необикновена жена, която живее отредения й от съдбата нерадостен живот. Като се изключат камъните в бъбреците в него привидно всичко е наред, но липсва най-важното нещо-любовта. Срещата й с Ветерана, болен от нейната болест, е началото на другия й живот, заради който си струва да се откаже от всичко и да прежали всичко. Другият живот, който би могла да живее… Романът за разказва и за това: какво човек иска да бъде и как околните го виждат. Авторката на романа Милена Агус живее в Сардиния, а романът й „Лек за камъни“ е втората й книга, пожънала небивал успех в Италия и други европейски страни.

Във филма на Никол Гарсия, действието на романа е преместено във времето, но основната идея и конфликти на историята са запазени. Филмът както и романът излъчват очарованието на магическия реализъм, а Марион Котияр споделя следното за своя персонаж:“Габриел, моята героиня не е луда, а дива. Мисля, че ако попречим на някого да бъде този или тази, която иска, да бъде свободен или различен, го тласкаме към лудостта.

Героинята е много плътска. Има мистерия на тялото, която е необходима на филма. Да играеш е работа, дори и да е особена работа. Прилича на работата на пътешественика, на археолога. Да разбереш един човек и да се превъплътиш в него неизбежно изисква работа. Например, Никол имаше много силна визия за това, което иска. Тя не отговаряше на онова, което аз си представях. Трябваше да се приспособя към нейното желание. Но не можем да бъдем заедно във всяко кътче на една душа. Това е лична работа. Да се потопиш в личността на някой друг зависи от “вибрационната връзка”. Нищо, че “вибрационната връзка” носи в себе си своята мистерия.“
Модератор на срещите в отдел „Изкуство“ е Елица Матеева-критик и театрален режисьор.