Турция каза „да“ на промените в конституцията, какво следва

Висшата избирателна комисия в Турция обяви, че на референдума за промени в конституцията за въвеждане на президентска система на управление е победил лагерът, гласувал с „да“, с превес от 1,25 милиона гласа.

Това съобщи снощи пред журналисти ръководителят на Висшата избирателна комисия Сади Гювен, цитиран от информационните агенции и „Дарик“.

„Предварителните резултати от обработването на бюлетините показват, че гласовете „за“ на референдума са с 1,25 милиона повече. С този резултат бе казано „да“ на промените в конституцията“, посочи Гювен.

Окончателните резултати ще бъдат обявени най-късно след 11-12 дни, допълни той. Гювен посочи, че „процедурата по преброяване на гласовете е почти приключила и остава да се обработят още около 600 000 бюлетини“.

По предизвикалата спорове тема за приемането за валидни на бюлетини, които нямат всички необходими служебни печати, Гювен каза, че това не противоречи на закона за изборите и че „Висшата избирателна комисия е взимала подобни решения и при предишни гласувания“.

Сади Гювен отбеляза, че представители на управляващата Партия на справедливостта и развитието и на основната опозиционна сила – Народнорепубликанската партия, е имало в почти всички избирателни секции и има подписани от тях протоколи при обработването на бюлетините.

Предвижданите изменения в конституцията ще дадат изключителна власт в ръцете на държавния глава.

Поправките са осемнайсет на брой, но засягат още редица членове в конституцията и така реално стават повече от петдесет. Те бяха обсъдени в Меджлиса и приети с гласовете на депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение с лидер Девлет Бахчели, който поддържа президента Ердоган.

Съгласно готвените конституционни промени броят на народните представители се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г., съобщава БТВ.

Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден.

Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост.

Президентът ще остане лидер на партията, която го е излъчила.

Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5% от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на хора, имащи право на глас.

Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател престава да съществува. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти.

Меджлисът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. За целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати.

Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие.

Президентът ще може да издава декрети относно правомощията му в изпълнителната власт. Законите ще се изработват в меджлиса.

Единственият законопроект, който президентът ще внася, е свързан с бюджета на страната.

Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия.

Президентът ще може да разпуска кабинета.

Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати