Варна сред градовете в страната с климатични аномалии

Как и в каква посока се е променил климатът в България през последния половин век.

Глобалното затопляне е и ще бъде актуална и дискусионна тема в медиите и форумите.

То е неоспорим факт.

Промяната на климата е по-сериозна в Арктика и по-малка в тропическите и екваториални райони, пише dir.bg.

Нека видим дали, къде и как са се променили средномесечните температури в няколко пункта на територията на страната ни.

За целта ще приложим малко нестандартен подход: няма да гледаме средните месечни температури по години, защото отклоненията в двете посоки за различните месеци не могат да дадат вярна представа, твърде колебливи са данните за толкова кратък период.

Ако вземем данните за 5 години и ги усредним по някой от статистическите методи, получаваме известно изглаждане, но в случая ще идем по-далеч.

Ще вземем средните стойности за 30-годишен период.

Тази продължителност не е случайна. В статиите за промяната на климата или в месечните анализи може да се прочете: „температурите за юли са с 1.9 градуса над нормалните“ или „изминалият януари бе рекордно студен, с отрицателна аномалия от 3.5 градуса“.

Тези отклонения, наричани още аномалии, се отчитат точно спрямо 30-годишен базисен период.

Доскоро световната метеорологична организация (СМО) препоръчваше базисен период от 1961 до 1990 година. Тази норма ще наричаме 61-90 или още „класическа норма“.

Още към края на миналия век и с напредването на този, започнаха да се появяват гласове, че нормата е остаряла и е време да минем на следващо десетилетие, а след 2010 мнозина вече ползват за базисна норма средните температури за периода 1981-2010 или „нова норма“.

Времето.дир.бг използва и поне още 4 години ще използва класическата норма и обяснението за това е съвсем очевидно: Стара или не, няма смисъл, ако ни се струва, че сме надебелели много, да сменим килограмите с либри или пудове, за да изглеждаме по-слаби. Същото е, като да сменим километрите с мили по време на движение. Но не това е предметът на тази статия.

Разликата между двете норми е един идеален, прекрасен маркер за това, как, накъде и с колко се е променил климатът между периода 1961-1980 и 20 години по-късно за всеки конкретен месец.

Следващата общоприета норма, която реално „се кове“ в момента, а именно 1991-2020 все още не ни е известна с точност (макар силуетът да е ясен и той никак не е успокояващ), защото до края на периода има още 3 години и половина.

Все пак, имайки предвид постоянните летни аномалии от по средно 2 градуса, може да се предположи, че що се касае до летните месеци, тя ще бъде още по-висока, както новата норма за някои пунктове е с над градус по-висока от класическата.

Казано по друг начин, с толкова са се повишили температурите на Мусала, в София, Варна. От 1990 до 2010 – с около градус, а само за десет години след това – с още толкова или дори повече.

Имайте предвид, че при лятото има ясен и безспорен сигнал: летните месеци се затоплят наистина драматично и безспорно. При зимните не само, че няма толкова чист сигнал, но в дадени райони има дори (малко) понижение на някои средномесечни температури, въпреки, че през последното десетилетие, като цяло има наличен тренд на затопляне, макар не толкова категорично като през лятото.

Поради тази причина „най-новата норма“ за зимните месеци не може да бъде прогнозирана точно, т.е за зимните месеци промените, които може да видим, са само за споменатия период до 2010 година.

Ето и самите данни:

София:
Последният юни е бил със средномесечна температура от 20.6 градуса.
Това е по-топло от класическата норма с 2.8 градуса и от новата норма с… 1.7 градуса.

Освен информацията, че юни е бил по-топъл от средното за втората половина на миналия век с почти 3 градуса, от това число става ясно, че новата норма е по-висока от класическата, с над градус или по-точно, с 1.1 градуса. Следователно, поне за столицата. за двадесет години от 1990 до 2010 юни се е затоплил с 1.1 градуса средно за тридесетгодишен период.

Юни в Сандански е със средна температура от 24.2 градуса.
Това е с 2.2 градуса над класическа и 1.1 над нова норма.
Следователно, в Сандански за 20 години се е затоплило точно с колкото и в София, 1.1 градуса.

Видин е със средна юнска температура 23.2 градуса.
Аномалията спрямо класическа норма е 2.6, а спрямо нова норма 1.8, респ. затоплянето на юни за 20-годишен период е малко по-малко, 8 десети от градуса.

За Варна температурите са
21.6 средномесечна за юни. Тя е с 1.9 над класическа и 1.3 над нова норма. Ерго, Варна през юни се е затоплила за 20 години с 6 десети от градуса.

Отново обръщаме внимание, че ако сегашната температура е по-висока спрямо новата норма, отколкото новата норма е по-висока спрямо старата почти двойно и това е почти ежегодно правило през последните десетина години, това означава, че за 10 години, от 2010 до 2020 скоростта на повишение на температурите през лятото у нас ще се е удвоила, а на места практически почти утроила!

Връх Мусала. Средномесечната температура за месец юни на Мусала е 4.6 градуса.
По-топло от класическа норма с 2.6 градуса и от нова норма с 1.6 градуса, т.е от 1990 до 2010, за 20 г. на Мусала юни се е затоплил точно с 1 градус, средно за 30-годишен период.

Нека погледнем накратко и юлските данни:

София средномесечна 22.1, аномалия 2.3 спрямо класическа, точно 1 спрямо нова норма. Повишение от 1990 до 2010 с 1.3 градуса
Сандански 26.8
аномалия съответно 2.5/1.1, повишение с 1.4 градуса
Видин 23.9
аномалия 1.5/0.4, повишение 1.1 градуса
Варна 23.2, аномалии 1.3/0.5, повшение 8 десети
Мусала 7.1, аномалия 2.5/1.6, повишение 9 десети

Средно за 30-годишен период, в страната ни температурите за двата първи летни месеци от 1990 до 2010 са се повишили с около градус. На места – повече, на други – по-малко.

Втори важен извод: Спрямо класическата норма от 2005 г насам имаме само две лета с нормални или по-малко наднормени температури. Това е самото 2005 и 2014, когато особената циркулация донесе и доста валежи и наводнения.

Дори спрямо нова норма, която обхваща през първата половина на базисния си период, 1981-1995 доста „класически“ лета понастоящем летните температури са подчертано наднормени с около и над 1 градус.

Дори 2014 нормални и околонормени бяха само юни и юли, август бе с 3 градуса средно над норма, което илюстрира още една тенденция, на която няма да се спираме в този материал: лятото се затопля по-силно през втората си половина.

Следователно бързото затопляне на летните месеци у нас не само е факт, но и продължава с акселериращ темп.

 

*******

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna. Направи своята новина най-популярна. Сподели я с приятелите си.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!