Кой е варненецът с най-екстремните снимки в мрежата и какво е чувството цяла Варна да е в краката ти

Той е Йордан Боев и е от Варна. Занимава се с паркур и екстремни спортове от 11 години, а напоследък набира голяма популярност в социалните мрежи, познат с псевдонима си Дакамару.

Често го наричат луд, но с увереност казва, че това не го засяга. Много от вас няма да повярват, че зад екстремните му снимки стои кошмарен страх от височини, на който 27-годишният Йордан не позволява да излезе от ъгъла, където отдавна го е оставил да стои наказан.

Вижте какво разказа Дакамару пред „Нова Варна“ за себе си, за aртистичната страна на спорта и за родната си Варна, погледната от птичи поглед.

Би ли ми разказал нещо за себе си. Кой е Дакамару?

Опитвам да съм скромен човек. Често не се получава, но старая се. Казвам се Йордан Боев. На 27. Работещ човек, спортист, творец до колкото мога. Нямам вроден талант за каквото и да било. Имам честта да познавам хора по-талантливи от мен във всяко отнoшeние. И колеги в работата, и в спорта, и в изкуството. Те ми дават пример и мотивация. Черпя вдъхновение от тях и се старая също да израствам. Dakamaru е просто артистичен псевдоним. Колеги от университета го измислиха на майтап, а на мен ми хареса как звучи и му намерих приложение – артистично. Звучи странно и като че ли хваща ухото.

Ти спортист ли си или творец? Разкажи ми малко повече за това, което правиш.

Спортист съм, но за удоволствие. Едва когато спортът е за удоволствие, на преден план може да излезе артистичната му страна. Само тогава се превръща в изкуство. Когато имам време, тренирам много здраво. Когато нямам време, просто не тренирам. За мен спортът изкуството пълнят душата, но не и джоба. Но намирам душевната удовлетвореност за ужасно важна и затова отделям толкова на хобито.

А каква е твоята професия?

Завърших университет в северната ни съседка, в град Констанца и от скоро съм лекар, но още не съм взел специалност. Имам втора работа в сферата на услугите. Нямам много свободно време. Съчетавам нещата, благодарение на хората около мен. В професионален и личен план съм заобиколен от ужасно мили и разбиращи хора и съм им много благодарен.

Често ли ти се случва да те нарекат луд?

Често го чувам. Не ме засяга. Смятам, че е много грешно да се живее за хорското мнение. Соченето с пръст и обществените догми са наранили много хора. Изправям се твърдо срещу тях.

Варна носи ли ти достатъчно екстремни усещания? Тук ли се чувстваш най-добре, практикувайки това си занимание?

Варна е страхотен град. Уникална смесица от култури и епохи. По-голямата част от спорта и творчеството ми е тук засега. Но не се ограничавам. Пътувам когато мога. Светът е една огромна площадка за игра и няма защо да катерим само една катерушка.

Кой е твоят връх, който още не си достигнал?

Още не съм летял до Марс, а програмата на Space X e много привлекателна. Но шегата настрана. Смятам, че върхът е недостижим. Човешкият потенциал е безкраен. Буквално неописуем с думи. За мен целта е да не спирам да го преследвам. Просто се изкачвам, а върхът е някъде горе, забулен в мъгла и ме чака.

Екстремните ти снимки спират дъха. Колко усилия и подготовка стоят зад един единствен кадър?

За мен почти 11 години паркур и екстремни спортове сумират количествено усилията. Една снимка, или кадър, винаги има доста репетиции преди да се осъществи. Понякога не е много за еднократно изпълнение, но годините опит помагат да се спести ценно време в подготовката. Освен това не съм сам в приключенията си. Верни приятели винаги ми пазят гърба и помагат. Всички знаем възможностите на останалите, внимаваме един за друг и не допускаме друг да извърши нещо безразсъдно.

Какво е да се извисиш над Варна? Опиши я с няколко думи от тази нестандартна гледна точка.

Варна е красив град. Има уникален чар. Отгоре изглежда още по-красиво. От върха виждам друга перспектива на ежедневието. Докато съм долу си имам, грижите, проблемите, понякога сякаш нося света на раменете си. Мисля, че всички се чувстваме така понякога. Грижи и проблеми. Когато се кача там, те остават някъде долу. Поглеждам над града и виждам колко са малки всички неприятности. Стават незначителни. Тежестта от раменете ми изчезва. Зареждам се. А гледката? Гледката над града е просто вълшебна. Наистина се надявам чрез снимките ми и зрителите да усетят поне част от това вълшебство.

Разкажи ми за най-опасното нещо, което си правил.

Мисля, че най-опасно беше първото ми изкачване на високо. Повярвайте ми, нищо впечатляващо. Един малък строителен кран. Не повече от 4 етажа височина, със здрава стълба и обезопасен отвсякъде. Но усещането беше смразяващо. Умирах от страх и мислех, че ръцете ми ще се изпуснат от адреналина. На този малък кран чувствах опасност по-голяма от всички следващи приключения.

Какъв е най-големият ти страх?

Страх ме е от високо. Вроден ми е кошмарен страх от височините. Мисля, че ако спра да практикувам, ще се върне. Но засега го държа наказан в ъгъла.

Как гледат близките ти хора на това, с което се занимаваш?

Това е от по-очевидните отговори. Знам, че се страхуват. Не могат и да подкрепят подобни занимания и ги разбирам. Но съм благодарен, че не ми създават проблеми, въпреки че могат. А и знаят, че съм всъщност внимателен човек. Не карам с превишена скорост и спазвам правилника, не пия, не се забърквам с опасни компании, не се бия, не посягам към наркотици. Старая се да работя и да поемам семейни отговорности. Мисля, че и те си дават сметка за тези неща и ме оставят да се занимавам на спокойствие с хобито си.

Снимки: Фейсбук

*******

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!