Игнажден – традиции и вярвания според българите

Отбелязваме един голям християнски празник – Игнажден.

В различните части на страната, празникът е известен още и като “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”.

Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта.

Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая ”полазване“. На него ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни.

Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича пиу-пиу. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – ” Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “ В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък се прави същото, но вместо животните, там се благославя за плодородие.

Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това. Смята се, че ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.

Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни.

В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи – огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени.

Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това на него ден не работят особено младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено да заченат и раждат.

От този ден започва и събирането на коледарските дружини. Ястията, които се слагат на трапезата са: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Ингьо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира.

*******
Спонсор на наградата този месец:

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!