Стартът на 2018 г. – между бедствията, детските клубове и убийствата от любов

Шесторно убийство „от любов“ беляза началото на 2018 г. в България. В това време 10-годишно американче регистрира официално клуб за деца травестити. Всичко това се случва на фона на пожари, земетресения и снежни бури в различни точки на света. Но какво от това?!

Всички, с интерес или апатия, наблюдаваме стихийното разпространение на новата толерантност към всичко. Къде е обаче вододелът, след който свободата се превръща в слободия? Нещо повече, в тотално обезчовечаване, което днес се опитваме да осъзнаем чрез модерната дума зомби.

Една след друга европейските държави легализират гей браковете. Лобира се и за свободното използване и разпространение на леките наркотици. Проституцията отдавна стои в периферията на юридическото зрение, освен и само, ако не е придружена с друго „доказано” насилие. Тоест, ако, освен посягане върху личната и телесна неприкосновеност, има налице още побой или пък, още по-лошо, смърт.

Законът, с други думи, върви към такава една либералност, която скоро ще го обезсмисли. Да не забравяме за симпатиите към блудствата с малолетни, които все по-често сме склонни да разглеждаме като любов. Една толкова разтеглива дума в съвременната ни култура, точно колкото са разтегливи понятията ни за закон и ред.

От уважение към правото на живот ние допуснахме с радост отмяната на смъртното наказание като крайна мярка за превенция и защита от насилие. В същото време демонстрираме голяма загриженост към животните чрез разпространение на крайни форми на хранене като веганството, например. Да не забравяме и за въвеждането на зоополиция, която трябва да пази домашните любимци и уличните такива от лошите им стопани и злите хора.

Докато толерираме хомосексуализма, педофилията, наркоманиите и сексуалната разюзданост, проявяваща се в разнообразни форми на напълно легална и общоприета почти оргийна социализация, забравихме напълно понятия като девственост, прехласнати по опита и здравото мислене, които са иначе хуманни. Затова пък не спираме да цъкаме с език против тютюнопушенето и алкохолизма. Извинете, къде са точно везните, на които можем да премерим колко е вредно едното или другото?

Ако обаче тропнем с крак и кажем, че всичко е вредно, то, и това ни е пределно ясно, ще се върнем там, откъдето изпълзяхме с нашите претенции за свобода – в обвитото с прах и предразсъдъци Средновековие. Ясно е, че това не върши работа, а и подобни идеи ще бъдат оплюти още в зародиш, така че си мълчим. И различни психолози, модерни и знаещи, ни обясняват, че всичко, което се случва, е в реда на нещата.

Приемането на така сложилата се ситуация има няколко вариации:
– Абсолютен непукизъм, защото „това не ме засяга”;
– Леконравен хуманизъм, дължащ се вероятно на недоглеждане;
– Прокоби за Апокалипсис, в които, може да се каже, има частица истина;
– Целенасочено деградиране на човеците, с което те стават твърде лесна плячка за всякакви манипулатори.

Без да се търси някаква световна конспирация, може лесно да се забележи, че най-вероятно поради недоглеждане и недостатъчен житейски опит, личен при това, много психолози и психотерапевти залитат към празнодумно оригиналничене. Така на никого не са полезни, тъкмо напротив, изключително много вредят.

Дори и да сме толерантни, е добре да осъзнаем първо какво точно значи това. Защото толерантността не е нито слабоумие, нито страхливост, нито пък липса на нравственост. Ако искаме вододел, не е чак толкова трудно да го открием. Можем да приемем за единица мярка на отношенията ни природата и е твърде вероятно изобщо да не сгрешим. Защото така нареченият ни технически прогрес съвсем ни отдалечи от нея до степен да се самозабравим. В желанието си, егоистично при това, за безсмъртие, ние откриваме всякакви способи, за да удължим живота и да го създаваме изкуствено. На мнозина от нас е донякъде ясно, че всичко това е противоприродно, но отново си мълчим. В голяма степен с недоумение.

Бракът като институция няма нищо общо с любовта.Преди години, когато хомосексуалистите бяха третирани като болни, аз лично им симпатизирах. Защото, ако въпросът бе до любов, аз не съм против нея. Обаче когато става дума за закон и за брак, става дума и за имуществени отношения и социални облаги. Ето против това, тъкмо защото въобще не кореспондира с любовта, имам какво да кажа. При това без да бъда нетолерантна.

Ако се върнем в миналото твърде малко добро ще видим в обществената организация. Говорейки постоянно за мъдрост, твърде рядко я допускаме в живота си. Човечеството има премного горчив опит с табутата, затова накрая му писна и взе крайно решение – всеки да прави каквото ще.

Днес е приблизително такава ситуацията. И, ако сме съвсем обективни, наистина имаме свободата да слушаме или не другите, като ни обясняват, че сме застанали точно пред пропаст, а също така, да обявим че тази пропаст е Обетованата земя. Днес всеки твърди каквото му падне и лесно намира последователи. Епоха на крайната свобода, на крайната манипулативност, чиято следваща стъпка ще бъде опитът.

Опит в какво?! Да се озовем на непоходящото място в неподходящото време, ставайки поредна жертва на убиец, който много добре осъзнава, че няма да заплати съответната на отнетите човешки животи цена. Опит в това децата ни да избират пола и сексуалната си ориентация поради външни внушения и мода. Опит в трагични инциденти като катастрофи, напълно лишени от обективна логика. Най-сетне, опит от природни катаклизми, чиито причини по всяка вероятност се коренят точно в настоящия ни начин на живот.

*******

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!