Разкриват още подробности за атентата на Златни пясъци през 1987 г..

Ако попитате варненци какво се е случило на 7 юли 1987 г. пред хотел „Интернационал“, хората, които знаят отговора, ще се броят на пръсти.

Защото по онова време понятието „тероризъм“ бе табу за нещата, които се случват в България. Дори ако в международен курорт са хвърчали гранати, осколки са ранявали туристи, а две деца е трябвало да преживеят ужаса да препускат по пътищата на държавата, отвлечени от трима въоръжени до зъби терористи.

30 години след атентата на Златни пясъци истината за случилото се в разгара на туристическия сезон през 1987-ма вече може да бъде прочетена – в „Не дърпай втори път дявола за опашката“.

Новият роман на Павлин Павлов не е просто поредният документален разказ за събитията, предшествали промените през 1989 г. Той е уникална симбиоза от реални спомени, предадени с репортажна точност, безкомпромисен анализ на работата на службите и много – ама много информация, поднесена с жив език и впечатляваща образност, която не просто те „вкарва в екшъна“, но и отваря очите ти за детайлите на настоящето. Детайли, които, не дай Боже, отново да ни изкушат да дръпнем дявола за опашката…

Официалното представяне на книгата на Павлин Павлов „Не дърпай втори път дявола за опашката“ бе днес в арт салона на Радио „Варна“.

Но какво знаем до този момент за описания в нея атентат в курорта „Златни пясъци“ буквално в навечерието на промените, поставили началото на така наречения „преход към демокрация“?

Преди 30 години протурски националисти отвличат две деца и раняват трима души в курорта „Златни пясъци“.

На 8 юли 1987 г.  Никола Николов (48 г.), синът му Орлин (21 г.) и Невен Асенов (24 г.), които са от силистренски села, качват в Добрич в синята си „Лада” Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.). Насочват се към курорта „Златни пясъци”, където хвърлят три гранати. Искат да достигнат до Турция, като заплашват, че ще убият децата. След повече от денонощие преговори и пътуване развръзката настъпва край село Изгрев. Децата са спасени, а двама от терористите са мъртви. Единственият оцелял след това е осъден на смърт.

В средата на 80-те години стават редица терористични актове, извършени от протурски националисти, засегнати от Възродителния процес.  „Т. нар  Турско национално-освободително движение ползва опита в международен план. В първоначалния вариант на тяхната програма са заложени точки, че в България трябва да се извършат масово терористични актове. По-късно тези точки са махнати благодарение на включването на Ахмед Доган в ръководството на движението“, разказва пред Дарик полк. Сава Денев, който е заместник-началник на окръжното управление на МВР във Варна и определен като преговарящ с похитителите.

Акцията е била планирана няколко месеца. Първо правят опит да откраднат бронетранспортьор от поделението в село Болярово, където е служил Орлин, и с него цяла група от Чернолик да премине в Турция. Два дни преди вземането на деца за заложници качват на стоп чужденки за заложници. Те обаче са били по-едри момичета и е било преценено, че с тях трудно ще извършат замисленото, заради което са ги свалили.

Когато е трябвало да вземат бронетранспортьора, са били всичките заедно със съпругата на Никола Николов. След това обаче решават майката и другите синове да останат в България, за да видят какво ще стане.

Отвличането на децата става чрез въвеждането им в заблуждение. Тримата спират с колата в Добрич и питат децата къде е бензиностанцията, за да заредят бензин. Децата се качват с тях, за да им покажат. По пътя Орлин им предлага да ги заведат до „Златни пясъци”. Децата искат да отидат до „Албена”, но им обещават да им подарят нож и златен пръстен и те се съгласяват. Момчетата са подбрани съвсем случайно.

Иначе „Златни пясъци“ е избран, защото е бил голям курорт и щяло им бъде обърнато най-голямо внимание от представители на МВР, с които да установят контакт и да поставят своите искания – да стигнат до турската граница и да я минат с колата.

Първо минават по алеята пред хотел „Интернационал” и започват да хвърлят предварително подготвени позиви. В тях пише, че имат гранати и 20 кг. взрив в багажника на колата. Исканията им са да преминат в Турция, където ще освободят заложниците. Понеже никой не обръща внимание на позивите им, решават да хвърлят три гранати в тревната площ. Хвърлят си също паспортите и скъсани български пари, крещейки, че искат среща с висш представител на МВР.

Около 15:30 часа на 8 юли е създаден щаб към МВР във връзка със случая. Министърът на МВР разпоредил да бъде открит ген. Григор Шопов, който по това време почивал наблизо в станцията на ЦК на БКП, и шефа на направление „Терор” ген. Сава Джендов, който пък се намирал в Бургас. Веднага открили ген. Шопов и той оглавил щаба. Щабът решил преговорите да води полк. Денев, което било първото му участие в такава операция.

С мегафон информирали терористите, че висш представител на МВР идва да разговаря с тях. Полк. Денев отишъл до колата и се представил като заместник-началник на окръжното управление на МВР във Варна, че е без оръжие и е натоварен да преговаря с тях.

Тримата поискали от него да им осигури безпрепятствено да преминат границата с Турция и там да освободят децата. В противен случай щели да взривят колата, да избият децата и много други хора, тъй като имали 20 кг взрив.

Казали още, че са си изхвърлили паспортите наоколо и милицията ги намерила. Децата си казали имената, при което органите на реда проверили в Добрич и се оказало, че родителите им ги търсят – отишли за хляб, а пък ги нямало.

Децата първоначално не били уплашени. За тях това било игра. Разбрали какво се случва когато видели, че похитителите поставят искания, хвърлят гранати, заключили са вратите.

Основният въпрос бил да се спаси животът на децата, подчертава полк. Денев. По думите му винаги, дори когато се отвлича самолет, се знае, че се изпълняват исканията на похитителите, докато е възможно, за да се спаси животът на заложниците.

„Решихме да позабавим нещата, докато се организираме. Казахме им, че никоя страна не приема на своя територия терористи и трябва да информираме министерството на външните работи на Турция, а посолството им да разреши по какъв начин можем да ги заведем в Турция, иначе никой няма да ги пусне да минат границата. Имахме план да организираме среща с фалшив турски посланик, който да ги убеди да пуснат децата, а той ще ги заведе до границата“, разказва още полк. Сава Денев.

Бащата бил на високо интелектуално ниво, културен и умен човек, завършил ветеринарна медицина. Орлин също бил много буден младеж. Невен бил по-ограничен като интелект и най-радикално настроен.  Полк. Денев им предложил да освободят децата, а той да стане техен заложник и да продължат с него. Те обаче заявили:“Теб ще те прежалят, а децата са сигурен щит“.

Направили засада на похитителите край село Изгрев. Бронетраспортьор препречил пътя, а отстрани били разположени барети. Това се случило на 40 км. от границата с Турция в следобедните часове на 9 юли, като били приготвени прожектори да се водят преговори цяла нощ. Един вертолет също се появил и оттам започнали да убеждават похитителите да се откажат и предадат.

Към разговорите с тях се присъединил и командирът на баретите полковник Васил Велков, който се представил като началник на районното управление на Мичурин, днешното Царево. Дал им храна и също се опитал да ги разубеди.

„Дръпнахме се настрана и Велков ми каза, че е заложен взрив по ръба на шосето, където е спряна колата – на около 30 метра от бронетранспортьора. Планът беше той да бъде задействан, колата да се обърне и баретите да атакуват. Отговорих на Велков, че този вариант е изключен, защото похитителите държат в ръцете си гранати с извадени шплентове. Обърнем ли колата, те ще взривят гранатите и ще убият децата. А категорично беше казано, че животът на децата трябва да бъде спасен“, разказва още полк. Сава Денев.  Велков ги убеждавал може би половин час да се предадат.

Те забелязали, че има пролука между бронетранспортьора и гората, през която да минат. Там обаче имало оперативна кола, в която се блъскат, а след това се удрят и в бронетранспортьора. От удара силистренската „Лада” започва да се връща назад по инерция. При сблъсъка Орлин изтърва гранатите, които се взривяват след няколко секунди.

Взривната вълна изхвърля Орлин и едното дете на задния капак, които тръгват към гората. Там обаче са баретите и те след малко ги връщат обратно. Другото похитено момче скочило през прозореца.

Чакали да се взриви колата, но се оказало, че в нея няма 20 кг взрив, а само сандък с тухли. Колата горяла половин час и изгоряла. Никола Николов и Невен изгорели в нея. Единственият оцелял похитител Орлин е осъден на смърт.

В статията са използвани материали на dariknews.bg.

*******
Спонсор на наградата този месец:

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!