Какво се реши на срещата на върха във Варна (ОБЗОР)

Дългоочакваната среща между ЕС и Турция се проведе снощи в резиденция „Евксиноград”. Лидерите седнаха на една маса, направиха си обща снимка и поставиха началото на нов конструктивен диалог, както се изразиха. Какво обаче стана ясно след срещата?

Като цяло могат да бъдат изведени няколко акцента. На първо място те касаят отношенията между Турция и Европейския съюз.

След разговорите стана ясно, че южната ни съседка ще получи от ЕС 3 млрд. евро, за да държи тя четирите милиона мигранти на своя територия.

„Няма да я поставя толкова в контекста на българо-турските отношения, колкото в контекста на отношенията между ЕС и Турция. Защото България вероятно, е най-заинтересованата от доброто развитие на отношенията между ЕС и Турция, тъй като е непосредствен съсед. В този смисъл срещата получи своя резултат и ясни уверения, че споразумението ще продължи да бъде спазвано, че ангажиментите на двете страни ще продължат да бъдат изпълнявани”, заяви посланикът на България в Турция Надежда Неински в интервю тази сутрин по NOVA.

От думите и стана ясно, че срещата няма да остане еднократен акт, а ще има развитие през идните месеци, но във всички случаи може да се приеме като добра инвестиция в бъдещите отношения между Европейския съюз и Турция. Както е известно, непосредствено разположената до България страна има определени амбиции за членство в ЕС.

„Подкрепата в Турция за членството й в ЕС нараства, но има много скептицизъм дали това нещо ще се осъществи. Основната причина затова е, че турците виждат в ЕС възможности за разширяване на пазарите и икономическо развитие. Според социологическите проучвания, ЕС за турците е най-важният икономически партньор”, подчерта Неински.

Според нея всичко това е в подкрепа на икономическите интереси на България, която се стреми към енергийна независимост, а взаимната обвързаност с Турция е много важен компонент в това отношение.

Реакции по случая „Скрипал“.

Непосредствено преди срещата на върха, но като част от визитата на лидерите на ЕС стана ясно още нещо, което има пряко отношение към международната обстановка. В предварителен разговор между премиера на България Бойко Борисов и председателя на Европейския съвет Доналд Туск  последният обяви, че заради случая „Скрипал“ 14 държави от ЕС са решили да изгонят руските дипломати от своите територии. Към наказателната мярка, предприета от европейските правителства, се присъединиха повече от 20 държави, последната от които до този момент е Австралия. По-късно днес се очаква решението си да обяви и Ирландия. От Министерството на външните работи на България обаче обявиха, че страната ни няма да гони руски дипломати.

Дали обаче срещата във Варна бе приета радушно от самите варненци?

Не и безапелационно. Тоест, и това събитие не мина без протести. В началото на работната седмица, часове преди визитата на турския президент Реджеп Таип Ердоган Варна осъмна с плакати, показващи недоволство от неговото посещение. Повечето от тях бяха разположени на пътя на входа за Варна, като сред посланията изпъкна изразът: „Ердоган, върви си у дома“. Точно в 12 часа на две знакови места в града  – домакин на предстоящата среща на върха, се проведоха два паралелни протеста. Макар и не особено многочислени, те все пак бяха знак за настроенията сред част от българските граждани. Още повече, че датата на визитата на Ердоган съвпадна с отбелязването на Деня на Тракия и 105 години от Одринската епопея.

Иначе за срещата във Варна бяха взети драконовски мерки за сигурност.

В следобедните часове, след като самолетите с делегациите кацнаха на варненското летище, за около час главните артерии на града бяха буквално блокирани. На стотици граждани се наложи да останат в автомобилите си, изчаквайки движението да се освободи. Причина за блокажа на пътя бе фактът, че отново заради взетите мерки за сигурност маршрутът, по който делегациите щяха да се придвижат до резиденция „Евксиноград“, където се проведе срещата, не бе предварително обявен.

Срещата във Варна бе определена като „инфарктна“.

Часове преди нея не само у нас, но и в Европа отекна недоволство. Ясни сигнали за това дадоха изказванията на австрийския премиер Себастиан Курц, който призова ЕС да спре преговорите за присъединяване с Турция, като подчерта, че южната ни съседка не е изпълнила условията за членство. По-крайно бе изказването на министъра на отбраната на Гърция Панос Каменос ден преди срещата във Варна, 25 март, когато южната ни съседка отбеляза годишнина от своята независимост от османско робство. Каменос нападна Анкара за последните и действия в Егейско и Средиземно море. „Всеки, който си представя пресъздаването на големи Османски империи, трябва да си спомни 1821 г. Как гръцкият народ се изправи срещу Османската империя и я смаза“.

Как обаче световните медии коментираха разговорите между ЕС и Турция?

Ако има дума, която чуждестранните медии използват най-често във връзка със срещата на върха във Варна, то това е „напрежение“. Лидерите на Европейския съюз и на Турция си говорят, но без резултати.

*******
Спонсор на наградата този месец:

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!