Дълбоките тайни около един инцидент на морското дъно

Подводната инсталация на платформа „Галата“, която добива газ от находищата „Каварна“ и „Калиакра“ в Черно море, е аварирала на 30 януари т.г., което е довело до изпускане на хидравлична течност в морето.

Информацията на „Дневник“, получена от източник, пожелал анонимност, беше официално потвърдена от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите едва в средата на юни, след като въпроси за инцидента бяха изпратени още на 21 май.

Какво количество е изтеклата хидравличната течност не е ясно, тъй като различни източници съобщават за количества от еднократно изпускане на 3 л до 200 – 300 л дневно, при това за неуточнен период от време. Течността е класифицирана от производителя й като „опасна“. Собственик на платформата „Галата“ е регистрираното в Люксембург дружество Petroceltic Resources SARL.

Какво се е случило под водата

По повод информацията за инцидента „Дневник“ изпрати въпроси до трите министерства, които имат отношение към добива на газ от находище „Галата“ – на околната среда и водите, на транспорта и на енергетиката. Получените отговори показаха смущаваща неинформираност и разнобой в реакциите на държавната администрация, която би трябвало да е ангажирана със случая.

От отговора на екоминистерството например става ясно, че проверка за инцидента е била назначена едва след като „Дневник“ изпрати въпроси по случая. Тя е установила, че аварията е станала на около 6 мили извън 12-милната зона на България, след като риболовен кораб, регистриран с името Tais, е навлязъл в забранения 500-метров периметър около сондажа и тръбопроводите. Тралът на кораба е разкъсал т.нар. контролна линия на дънните кранове на инсталацията за добив на газ, което е предизвикало загуба на налягане и теча на хидравлична течност. Според пресцентъра на министерството, извършило проверка 6 месеца след инцидента, „при настъпването му аварийната защитна система на платформата е преустановила подаването на хидравлична течност към сондажа и изтеклото количество е не повече от 3 л“.

„Дневник“ обаче разполага с подводна снимка на повредената инсталация, направена на 6 февруари т.г. – седем дни след датата на инцидента. Според източника й тя е направена при първия оглед на аварията и на нея се вижда свободно изтичане на хидравлична течност от прекъснатия тръбопровод. Пак според същия източник към датата на заснемане изтичащото количество е било между 200 и 300 л на ден, а след 30 януари сондажите са станали напълно неуправляеми.

Кой казва истината

В отговорите на Мнистерството на околната среда и водите се съобщава още, че за аварията не е била информирана нито РИОСВ – Варна, нито Басейнова дирекция „Черноморски район“. „Дружеството (Petroceltic) е уведомило Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Морска администрация“ – Варна, пише в официалното становище на екоминистерството.

Съвсем друго твърди обаче Министерството на транспорта, в чиято структура е и „Морска администрация“. В официално писмо, пак в отговор на зададени въпроси, оттам отричат тя да е получавала сигнал за инцидента. „Такъв не е подаван и в Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“, гласи официалният отговор.

Така объркването за това кой точно е бил информиран за аварията в газовото находище „Галата“ и кой не става трагикомично.

Кой пази платформата

До август 2016 г. платформа „Галата“, разположена на 12 мили от морския бряг, и подводната инфраструктура за добив на газ са били охранявани от кораба „Ентърпрайз“, собственост на компанията „Бон марин интернешънъл“. На 2 ноември 2016 г. договорът е бил прекратен.

Според Александър Атанасов, който е бил капитан на „Ентърпрайз“ в продължение на 4 години, за този период са били предотвратени около 20 потенциални инцидента. „Задачата ни беше да не допускаме плавателни съдове в зоната за добив на газ, каза той. При установяването на явни намерения за навлизане в нея корабите бяха предупреждавани за забраната и съответно отклонявани.“

Според информацията, предоставена от Министерството на енергетиката, по повод на аварията от 30 януари т.г. в момента Petroceltik има нов договор за обслужване на газовата си платформа с друг сервизен катер, чието име и собственик не са упоменати. Той обаче бил позициониран в пристанище Варна и се придвижвал към платформата и зоната за добив на газ само при сигнал. Проверка на „Дневник“ показа, че разстоянието от 18 морски мили дотам може да бъде преодоляно за не по-малко от час и половина след подаване на евентуален сигнал за опасност, и то само при нормална морска обстановка.

Пак според енергийното министерство „инфраструктурата и съоръженията и на двата обекта са в много добро състояние“. За тази констатация оттам се позовават на резултат от проверка, извършена преди две години – през юли 2016 г. От министерството твърдят също, че „добивната платформа е оборудвана с навигационно осветление, камери за 24-часово видеонаблюдение (на палубите на самата платформа – бел. ред.), навигационна и сигнална уредба с цел предотвратяване приближаването до нея на плавателни съдове“.

Въпреки това на 30 януари т.г. риболовният кораб Tais все пак е навлязъл безпрепятствено в зоната, забранена за плаван,е и е прекъснал с трала си хидравличната система на газовото находище „Калиакра“.

Какво е изтекло в морето

Според официалната информация на екоминистерството хидравличната течност, използвана в инсталацията на Petroceltic, е Transaqua HT2. Съгласно информационния лист на нейния производител „препаратът“ не бил опасен за водни организми.

Проверката в документацията за характеристиките на течността обаче показва друго. Тя е достъпна онлайн и в нея е записано, че Transaqua HT2 е класифициран като опасен препарат, че е токсичен при поглъщане, че се разтваря във вода и може да причини увреждане на очите, бъбреците и централната нервна система.

Освен това в т.нар. информационен лист пише още, че хидравличната течност от този вид не трябва да попада във водни пътища, канализацията или почвата, а ако това се случи, незабавно трябва да бъдат уведомени службите за предотвратяване на екологични замърсявания. Нещо, което от Petroceltic очевидно не са направили, при положение че РИОСВ – Варна, не е била информирана за инцидента от 30 януари т.г., а екоминистерството научи за него 6 месеца по-късно.

Според онлайн изданието Offshore, специализирано в сферата на добива на нефт и газ от морското дъно, страни като Норвегия са определили допустими норми за изхвърляне на хидравлична течност в морето не повече от 100 л на инсталация на година. При това в публикацията става дума за продукт от последно поколение, различен от този, който се използва на платформата „Галата“.

Какво знае прокуратурата

В отговорите на въпросите, свързани с аварията, които „Дневник“ изпрати до Министерството на транспорта, е записано, че „собственикът на платформата е подал сигнал за инцидент към прокуратурата“, която е и „компетентният орган при разследването на евентуален инцидент, като какъвто се тълкува ситуацията според собственика на платформата“.

За това, че сигнал е бил подаден до прокуратурата, потвърдиха и от Министерството на околната среда и водите. Но проверка в архива на Варненската окръжна прокуратура показа, че там няма заведена преписка по сигнал на компанията Petroceltic или управителя й Добромир Христов.

На 26 юни изпратихме въпроси за евентуална проверка по случая и до пресцентъра на mрокуратурата, но до приключване на работата по текста отговор не беше получен.

Какво ще стане с находището

Газовото находище „Галата“ е експлоатирано от Petroceltic на базата на концесионен договор. В средата на 2016 г. компанията беше поета от най-големия си кредитор Worldview. Дружеството е регистрирано на Каймановите острови от българина Анджело Москов. Той е партньор и във фонда за рискови инвестиции QVT Financial LLP, станал известен като един от големите кредитори на „Кремиковци“.

В България името на Москов се свързва основно с фонда му QVT, който беше сред най-големите облигационери на „Кремиковци“
В България името на Москов се свързва основно с фонда му QVT, който беше сред най-големите облигационери на „Кремиковци“

Данни на Petroceltic, цитирани от „Капитал“ в средата на м.г., показват, че към края на 2016 г. доказаните и вероятните запаси от трите блока в Черно море, които компанията експлоатира, са били оценени на 566 млн. куб.м. През 2010 г. са открити приблизително 272 млн. куб.м газ в находището „Каварна-изток“, като плановете тогава бяха синьото гориво да потече към платформа „Галата“ по вече съществуващата тръба на блок „Каварна“ през 2016 г. Но през юни м.г. бяха обявени нови прогнози, според които това трябва да стане до края на т.г.

В същото време по неофициална информация на 18 юни собствениците на Petroceltic са подали заявление за лицензиране на изчерпаното находище „Калиакра“ като газохранилище. Неофициалните коментари около новината сочат, че подобен ход би могъл да има ефект в две посоки. Едната – да бъде повишена цената на активите на дружеството с цел предстояща продажба. Втората – да бъдат избегнати високите такси, дължими при изоставяне на изчерпаното находище. Комбинацията от двете също е възможност.

По повод информацията за инцидента от януари т.г. още на 22 май бяха изпратени въпроси и до Petroceltic. След повече от месец и две напомняния до приключването на работата по този текст отговори така и не бяха получени.

Източник: ДНЕВНИК

*******
Спонсор допълнителна награда:

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!