Изтичащата година край морето премина под знаменателя на най-големите инфраструктурни проекти, които градът от няколко десетилетия насам е виждал. За добро или за зло те превърнаха града в място на недоволство и социално напрежение
Тръгва си поредната година, която Варна изпраща с очакване за по-добри 12 месеца. Събитията, които я белязаха, не са едно и две, но като цяло думата, с която можем да оприличим 2018-а са „ремонтите“. Прословутите скъпоструващи инфраструктурни проекти, които стартираха през годината, превърнаха морската столица в родният Бейрут и цели 12 месеца опъваха нервите на варненци до скъсване.
За случването и неслучването
Много неща се случиха, още повече не се случиха. Като например не се случи лелеяното откриване на новият булевард „Левски“, което трябваше да ознаменува с фанфари деня на града 15 август. Вместо това се случи напоителна премиерска визита и трагедия, която отложи празненствата. Две деца намериха смъртта си в бурното 5-балово море. За първи път в историята на града се случи Варна да остане без почетен гражданин. Съветниците не харесаха нито една от кандидатурите с мотива, да не се обезценявал приза на града.
Случиха се фестивали, потопи, трагедии. Случи се нова грамада пред Общината. Случи се краят на сагата с Герговата Дупка, която през годината Общината си купи със светкавично държавно финансиране. Случиха се нови протести. Отпървом вдъхновени и нахъсани, отпосле нароени и малочислени. С неясна цел, но пък с ясни послания: „Оставка“.
Случи се и една суховата политическа година, в която основният принцип на местните политици бе: „да си мълчим, да не случи нещо“.
Височайшите визити – реклама или транспортен хаос
След визитата на Еманюел Макрон през 2017 и тази година Варна посрещна не един и двама високи гости. 2018-та стана поредна година, в която морската столица отново посрещна неколцина държавни глави. Резиденция „Евксиноград“ за пореден път бе предпочетена за държавни срещи на високо ниво, където Борисов доведе не един и двама свои колеги. Несъмнено посещенията се превърнаха в добра реклама за града и концентрираха международното внимание към Варна. Мерките за сигурност покрай тях обаче донесоха на Варна часове транспортни блокади и тапи, а градът беше буквално под блокада.
В края на март във Варна се проведе лидерска среща ЕС-Турция. В морската ни столица пристигнаха външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу, както и министърът по европейските въпроси и главен преговарящ по кандидатурата на южната ни съседка за членство в Европейския съюз Йомер Челик. За срещата край Варна при засилени мерки за сигурност пристигна и президентът на Турция Реджеп Ердоган.
Едно от най-сериозните събития, на които домакинства резиденцията край Варна, бе срещата на върха на балканските страни с участието на Израел. Тогава Борисов събра във Варна премиерите на Гърция и Румъния Алексис Ципрас и Виорика Данчила и сръбския президент Александър Вучич, а гост на форума бе израелският му колега Бенямин Нетаняху
Булевард „Левски“ – голготата на варненци
Безспорно изтичащата година може да бъде определена като годината на мащабни улични ремонти и проекти. Най-сериозният, който така и не беше доведен до край в срок е булевард „Левски“. Въпреки на няколко пъти размаханият премиерски пръст. Борисов направи не една и две изненадващи визити, за да инспектира как се харчи държавната пара и не остана доволен от видяното.
Под сурдинка Варна говореше, че фирмите изпълнителки бавят темпото заради липса на достатъчно работна ръка. Други пък отвориха думи за масирани кражби по трасетата на ремонтите. Станахме свидетели дори на смехотворната картинка собственик на лъскав джип на товари павета от ремонтиращият се булевард. За ромските набези да не говорим. Покрай ремонтите видяхме и нови природни чудеса – няколкометрови гейзери вкараха Варна в обмена на новините с най-много похарчена вода на глава от населението. Междувременно стана ясно, че след пет минути дъжд новите отсечки се превръщат мигновено в аквапаркове.
Реализацията на новия бул. „Левски“, стартирал още през лятото на 2017-та, продължава да изпитва търпението на варненци ежедневно. Огрoмните задръствания и облаците прах сякаш се превърнаха в нормалнa част от ежедневието в морската столица. Съвсем наскоро екоинспекцията изнесе данни за повишени нива на замърсяване, с основен източник безкрайните ремонти.
Отлагането на финала и заявката за такъв едва през пролетта на 2019-та година, неминуемо породи нови вълни на недоволство. И може би щяхме по-лесно да го преглътнем, ако през годината не бяха започнали още редица улични ремонти, които допълнително да утежнят придвижването на автомобилите и автобусите.
Инциденти също не липсваха. В края на годината няколко коли попаднаха в огромните пропасти от пръст. За радост, без жертви. В последните дни обаче премръзнал варненец намери смъртта си в шахта около изкопа на булеварда. И досега с неизяснени причини.
Стадион „Варна“ – 13 години разкопки, отново отложен финал
Друга строителна язва в сърцето на града е бъдещият най-модерен стадион на България на мястото на старият „Юрий Гагарин“. Там строителните дейности продължиха, придружени с противоречива информация за финала им.Отлаган на няколко пъти.
Припомняме, че бъдещият спортен комплекс ще има капацитет 22 600 души. Общата разгъната площ на цялото съоръжение е 51 550 кв.м. От тях 23 130 кв.м са предвидени за паркинг със 716 места. Обектът ще има четири нива. Първото е за футболно игрище, подземен паркинг, съблекални за играчите и треньорите им. Предвидени са още зала за пресконференции, конферентна зала, VIP вход, офиси, складове.
Президентската ложа, бизнес ложи, офиси, конферентни зали, зала за спортна гимнастика, фитнес и съблекални ще бъдат разположени на второ ниво. Ниво три е за заведения за бързо хранене, ресторанти, бизнес клуб и бар. Фитнес център с разгъната площ 817.6 кв.м ще има на четвъртото ниво. Седалките за публиката ще заемат 5086 кв.м. Инсталациите ще са на площ 7112 кв.м. И всичко това отново с отложен финал. Последно се оказа, че съоръжението няма да бъде пуснато в експлоатация и до края на 2019 година. Годината, в която Варна ще бъде „Европейски град на спорта“.
„Аспарухово“ – репортажи от „най-зеленият квартал на Варна“
Още в началото на годината започнаха и мащабни улични ремонти в район „Аспарухово“. Там стартира активна работа по булевардите „Първи май“ и „Мара Тасева“. Разкопаването на квартала предизвика проблеми с градския транспорт и спокойното придвижване на жителите му. В последните дни на годината дори жителите на квартала събраха над 700 подписа срещу мудното темпо на ремонтите, което буквално блокира живота в квартала. Но пък там догодина чакат ново рибарско пристанище и ремонтирана улица към него.
Годината на първите копки
През януари в района стартира официално ремонтът на бул. „Първи май“. Общата стойност на проекта е около 3.8 млн. лева. Заявеният срок за приключване на работа бе краят на април или началото на май. Бе готов обаче едва през юли. През юли стана ясно, че два от трите инфраструктурни проекта в район „Аспарухово“ по ОП „Региони в растеж“ са готови. Тогава завършиха дейностите по ремонта и изграждането на бул. „Мара Тасева“, в обхвата от бул. „Първи май“ до бул. „Народни будители“. Приключи и работата по бул. „Първи май“ -от ул. „Мара Тасева“ до кръстовището на пътя за квартал „Галата“. През есента стартира и работата по бул. „Народни будители“. Дейностите по него все още текат и често стават повод за недоволството на жителите на района заради затруднения трафик.
Подмяната на подземните комуникации по бул. „Приморски“ започна в първия месец на годината. Официално трасето бе открито в края на август, макар че функционираше далеч преди това. Ремонтът на отсечката предизвика истински транспортен ад в централната част на града в рамките на няколко месеца. При пороен дъжд през юли голяма част от плочките на тротоарите бяха отнесени или надигнати от водата. Това стана повод за остри критики и породи въпроси за качеството на ремонтите в града.
Поредицата от първи копки по проекти значително след започване на същинските дейности по обекти стана повод за подигравки от страна на граждани. Това се случи с ремонта на старата част от бул. „Левски“, бул. „Осми приморски полк“.
През годината ремонти бяха започнати и по други главни улици във Варна. Най-сетне бе реализиран и пробивът на бул. „Сливница“. Ремонтирана беше отсечка от улица „Бенковски“.
Скоби и паяци погнаха шофьорите
Друг голям проект, който промени лицето на града през годината, бе старта на дълго отлаганата в годините Синя зона. По първоначален план тя трябваше да стартира още в първото тримесечие на годината. Официалното и пускане обаче се случи в края на лятото – на 13 август. Преди да бъде въведена в експлоатация платената зона, бяха направени редица улични ремонти в обхвата й. Покрай въвеждането й обаче не се разминахме и без скандали.
Излезе информация, според която общинари масово паркират в центъра без да плащат, въпреки, че „закона е за всички“. Иначе промяната е видима, броят на неправилно паркираните автомобили е в пъти по-малък и продължава да намалява. Централните части на града са празни като никога, а общинската хазна се пълни с около 6000 лв на ден, са разчетите на общинското предприятие.
Школските неволи или истории за един нечут първи звънец
Строително-ремонтни дейности през лятото бяха стартирани в 12 училища във Варна. Рехабилитацията и санирането предизвика хаос от своя страна заради отново забавеното темпо на ремонтите, което за някои от школата буквално отложи старта на учебната година.
Най-съществен проблем възникна с Музикалното училище, защото ремонтът не успя да приключи до началото на учебната година и се оказа, че не могат да се провеждат учебния занятия, а друга сграда не е предвидена. Така се стигна до отлагане на първия звънец на няколко пъти. И до оставката на директора на училището Христо Дипчиков. Забавянето на дейностите в част от школата събуди недоволството на родителите и учениците, за които се оказа, че ще трябва да продължат да посещават учебни занятия в чужди сгради до приключване на дейностите. Ремонтите бяха удължени в училищата „Димчо Дебелянов“, „Найден Геров“, Първо основно училище.
С нов дом се сдоби Колежът по туризъм. Сградата на ул. „Андрей Сахаров“ и бул. „Сливница“ бе официално открита през месец април.
След 15 септември саниране стартира в няколко други школа и забавачници, сред които ОУ „Стeфан Караджа“, ОУ „Никола Вапцаров“, ДГ „Първи юни“, ДГ „Светулка“ и ДГ „Ян Бибиян“.
.Варна плати 43 млн за три декара Дупка
През 2018-та дойде новината, че Дупката най-сетне ще стане общинска собственост. Това обаче коства 43 млн. лева от държавния бюджет, които със светкавична скорост бяха отпуснати за придобиването й. Решението на кмета, одобрено от Общинския съвет с почти пълно единодушие предизвика истински взрив от гражданско недоволство и не съвсем неоснователни съмнения за нередности. Зевзеци изчислиха, че цената, на която Общината си е купила имота в сърцето на града надхвърля средните цени в тузарските квартали на Лондон, например. Демократите се заканиха да дадат сигнал от Европейската комисия. Към момента прокуратурата се занимава да търси нередности. А Общината събира проекти за създаването на експоцентър на мястото, което вече близо 30 години грози сърцето на града ни. И понамирисва на корупция.
2018- годината на втората грамада
През 2018 година във Варна продължи яростната война по пътищата. Оказа се, че града ни е трети в страната по тъжни новини за пешеходците. Черната статистика продължи да бълва всекидневни вести за пияни и дрогирани шофьори, които сеят смърт на пътя. Една от тях обаче събуди заспалият град. На 10 септември вечерта на пешеходна пътека на булевард „Приморски“ 25-годишният шофьор без книжка, Петър Здравков помете балетиста от варненската опера, Мартин Чикалов и го остави на място. А после избяга. На третият ден се предаде в полицията. Варна настръхна. Колеги и приятели на Мартин организираха „Поход за живот“ с искане Общината да въведе спешни мерки за превенция на войната по пътищата. Така се роди втората грамада пред сградата на общинския билдинг. На няколко пъти разтурвана, тя събра стотици гневни жители на града във велопоходи и митинги с искане за справедливост. Справедливостта за Петър Здравков обаче се оказа субективна. Преди месец Варненският окръжен съд в рекордно кратък срок буквално за часове отсъди пияният и дрогиран шофьор без книжка да лежи девет години зад решетките. А след като той призна вината си и поиска съкратено производство, кръвнината падна на 6 години. Това предизвика ново недоволство.
Варненските протести – от цената на бензина до главата на Симеонов
Недоволството от случващото се у нас бе знаменателят на варненската есен. Скокът в цените на горивата бе поводът, отключил еженощни разходки по варненските артерии на стотици гневни и сърдити млади хора. Започнали като отпор на високите цени и ниският стандарт на живот, шествията се превърнаха в реплика на протестите от 2013 година. С малката разлика, че тогава оставката (според едни режисирана)донесе нов кмет на града, сега изнасилена и бутафорна – замени един Валери Симеонов, с шефката на политическия му кабинет.
Протестите светкавично се превърнаха в магнит за всякакви маргинали с мераци за политическо представителство и това логично доведе до техният безславен финал. Но пък останаха в календара на отиващата си 2018 година.
Годината, в която стана ясно, че нищо чак толкова оптимистично не се е случило в града ни. Варна си остава едва четвърта по заплати в страната. Но пък на челните места по застроени площи. Дребните варненски вълнения на 2018 година се очаква да бъдат сменени догодина с мащабните картини в годината на срязаните ленти(дано). Годината, в която града ни ще харчи рекордния бюджет от половин милиард лева (втори в страната след софийския). Годината, в която ще смени (или пък не) местната си власт.
Годината, която посрещаме, въпреки всичко, с надежда.
Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!
От МВР съобщават, че трима мъже са били задържани за нападение и грабеж на голяма…
Според Центъра по заразни и паразитни болести (ЦЗПБ) се наблюдава ръст на случаите на грип…
Армията на Украйна контролира 800 кв. км от руския граничен регион Курск, съобщи източник от…
Читател на медия "Нова Варна" сигнализира, че е забелязал куче, паднало в канала до Зоологическата…
От РЗИ-Варна предоставиха за медия "Нова Варна" седмична информация. От нея става ясно, че за…
Ужасяващо ново проучване прогнозира точно колко хора ще умрат от изменението на климата до 2100…
Leave a Comment