Помощ: Светът е малък и сензации дебнат от всякъде

Нищо не остарява по-бързо от вчерашната новина.

Помислете колко от вчерашните новини помните, докато четете новата порция от случки и събития, селектирани за нас от продуценти, редактори, журналисти, репортери и всеки, който смята себе си за медия.

Успяваме ли да ги обмислим, да видим голямата картина над тях или те просто се плъзват по наклонената плоскост на сензацията?

Май напоследък приемаме повече, отколкото можем да преглътнем. Живеем в паралелна реалност – новините като че ли се случват на живо, все по-атрактивни, все по-зрелищни, все по-брутални и задължително сензационни.

Първи от това се възползват политиците, разбира се. Те и техните сиви кардинали имат стратегии, които работят безупречно от години, като реклама на прах за пране.

Справка – филма „Да разлаем кучетата“ – нагледно показно как да се отклони вниманието в определен момент от някакво нежелано събитие като се изфабрикува друго, по-силно и често напълно измислено.

А аз искам да се опитам да не забравя важните неща. Да не забравя, да имам памет за онези истории, захвърлени като коледна елха на бунището.

Искам да разбера какво стана с бебето на онези две ромки, които го размятаха полуголо в хладна сутрин с бутилка вече изпита водка. Социалните ли го взеха, върнаха ли го на майка и баба, осинови ли го някой? Ще кажете защо е толкова важно точно тази новина? За мен е важна. Защото се опитвам да разбера света около себе си. Опитвам се да разбера различните от мен, да сглобя картината и да намерим всички ние място в нея.

Опитвам се да си обясня как новината, че всяка година повече от 3 000 деца са родени от деца не предизвика фурора, който предизвика частния случай на Руми от Лом. На 14 г – с две деца. Това значи, че на ден 8 бебета се раждат от деца – и какво правим ние? В колко от тези случаи говорим за изнасилване и как всички ние реагираме на това?

Искам да не забравя да проследя и каква ще е съдбата на фамилията Баневи.  Всички видяхме и бельото и интериора на къщата, но ще се озоват в затвора, ако са виновни. Да ги следя, защото да не се окаже, че ще излязат по терлици от ареста и ние ще ѝм плащаме делата в Хага.

Ние и други сме платили, ама не сме разбрали, не е като джебчия да ти свие портфейла.

Изцепките на политиците не искам да си запомням, виж за тях нямам място в харддиска.

Там искам да сложа спомена от всички красиви и простички истории, които не „взривиха“ медийното пространство, но пък сближиха и вдъхновиха хората. Върнаха вярата, че нормалността съществува и че само от нас зависи как да пресеем действителността.

Искам да не забравя….

Какво ми пречи ли? Ами новата лавина от още и още и още….

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!