Държавата затяга контрола над медиите

Парламентът прие окончателно промените в Закона за защита на личните данни. С тях се дава възможност на държавни органи да проверяват медийни публикации, както и да отказват достъп до информация.

Промените са мотивирани от необходимостта да се въведат изискванията на европейска директива относно „защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни“.

Какъв надзор ще упражняват държавните органи

Комисията за защита на личните данни ще има правомощия за разследване, за даване на разрешения и становища. Промененият закон разширява нейните задачи и правомощия, като на единствен надзорен орган в България, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на ЕС.

Комисията се определя и като орган, компетентен да акредитира сертифициращи органи в областта на защитата на личните данни.

Комисията ще води три публични регистъра – регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните; регистър на акредитираните сертифициращи органи; регистър на кодексите за поведение.

Регламентират се и правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет при осъществяването на надзор при обработването на лични данни в определени случаи.

Как законът ще засегне пишещите

В закона е записано, че обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Това може да става при спазването на определени критерии. Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса за защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни. Указва се, че когато Комисията за защита на личните данни упражнява правомощията си, не може да се стига до разкриване на тайната на източника на информация.

Асоциацията на европейските журналисти в България изрази сериозните си притеснения и критика към решението на парламента да приеме промените, предаде БНР. Асоциацията призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание. Одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни, се подчертава в писмото. Според Асоциацията не се разбира как ще се спази принципът за запазване на тайната на източника, след като ще се дава информация за естеството на личните данни и как те са придобити.

В закона се регламентират и случаите на пряко предлагане на услуги на информационното общество. Когато субектът на данните е лице под 14 години, обработването ще е законосъобразно само ако съгласието е дадено от упражняващия родителски права родител или от настойника на субекта на данните.

С промените се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!