Севджан от Браничево: Майчина любов, която не познава граници (СНИМКИ)

Безгранична е майчината любов и няма по-силно чувство от нея. В това ни убеждава Севджан Мехмедалиева от шуменското село Браничево.

Още млада, животът я сблъсква с много трудности и мъка, но тя не пада духом – крепи я мисълта, че трябва да живее не само заради себе си, но и заради болната си дъщеря.

Севджан се грижи сама за 28-годишната Хюлия, която страда от психично разстройство и мускулна атрофия. Тя е неин личен асистент, рехабилитатор, но преди всичко – нейна майка и най-голяма опора.

Допреди 10 години тя живеела и работела като шивачка в Шумен. Решила да купи къща в родното си село Браничево и да се премести заедно с дъщеря си, за да живеят по-спокойно, далеч от хорските обиди и съседското негодувание.

За да спаси буквално живота на двете си деца – освен Хюлия, Севджан има и син, който живее в града, тя се развела. Оттогава двете живеят в малката кирпичена къща. В селото са нейните майка и сестра, които също помагат в грижите за момичето.

В средата на ноември миналата година обаче ги застига поредната беда. През нощта в дома им избухва пожар. Огънят бързо обхваща къщата. Севджан грабва дъщеря си, слага я в инвалидната количка, взима най-важните документи и излиза на улицата.

„Още десет-петнадесет минути и нямаше да сме живи“, разказва жената.

Пожарът унищожава покъщнината, покрива и прозорците на дома им. Изгарят и спестените пари за дърва, както и шевната машина на Севджан, с която тя успявала да припечели някой друг лев. Домът става необитаем.

Наложило се двете да се преместят при майката ѝ. Трите жени в момента спят в една стая. Севджан – върху дюшек на земята, а Хюлия и баба ѝ – на леглата.

„Няма време за оплакване, хващаш юздите и се бориш“, казва тя. И така се заема малко по малко да ремонтира къщата си. Смята, че най-важното е да имаш здраве и дом, а другото ще се нареди.

„Трябва да успея, не мога да се откажа“, повтаря си постоянно тя и сама се чуди откъде намира сили да се справи в трудния момент.

За възстановяването на къщата със средства ѝ помагат роднини, познати, кметът на селото и много други. С общи усилия успяват да оправят покрива, а варненска фирма обещава да изпрати част от необходимите мебели. Не я изоставя и магазинерът в селото, който ѝ дава на вересия, а те се разплаща, когато може.

Парите обаче свършват, а къщата е празна – без уреди, мебели и прозорци. Така Севджан се обръща за помощ към медии.

Скоро ръка ѝ подават хора от цялата страна, които са трогнати от историята за несломимия ѝ дух. Тя получава шевна машина от продуцент на една от националните ни телевизии, пет от нужните прозорци от неин роднина, пари от непознати. Благодарна е на всеки един и вярва, че има добри хора.

Остава само да бъдат купени няколко врати, да се сложи теракот и ламинат, а работниците са се заели активно с възстановяването на щетите, обяснява тя. Сестра ѝ се е погрижила да имат дрехи, но на нея и Хюлия не им трябва много, казва Седжан.

Тя се надява, че до две седмици тя и малката, както я нарича, ще могат да се върнат обратно в дома си, а нейна приятелка ѝ е уредила и надомна работа като шивачка. Вече е убедена, че човек трябва да благославя всеки един ден и да благодари дори за лошото.

„Трябва да си силен, да се бориш, отпуснеш ли се по течението, си загубен“, категорична е тя.

Мечтае за спокойствие, „бяла, спретната къщурка, две липи отпред“ и живот без завист.

Севджан Мехмедалиева от Браничево е майка героиня, която системата не е убила, защото вярва, бори се и обича.

*******
Спонсор на месеца: Happy Life Реклама:

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!