Дестинация отпадъци

В края на миналата година обичайните новини за незаконен внос на фалшиви и акцизни стоки, които заливат медиите предпразнично, бяха изместени от вноса на отпадъци.

Италианският боклук драсна клечката

815 тона незаконен боклук за България спряха карабинерите край Милано през декември. Товарът представлява крайните продукти от третирана пластмаса, а не както пише в документите – пластмаса за рециклиране. Входната врата на тези, както и на хиляди други – законни или по-малко законни бали с боклук е т. нар. морска столица. От юни 2015 г. председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) Илиян Илиев наблюдава процеса на внос на отпадъци през Пристанище Варна.

Откакто следим процеса, темата е ескалирала в общественото пространство два пъти – преди евроизборите през май 2019 г. и преди местните миналия октомври, разказва Илиев. Различни медии подхващаха проблема, но до реални мерки от страна на държавата не се стигна, смята председателят на ОЦОСУР. Според него в обществото остана усещане, че за изгарянето е виновен бизнеса, като за конкретен виновник беше набеден Ковачки.

От 2016 г. насам ОЦОСУР периодично публикува във Фейсбук страницата си снимки и видеа на балите с отпадъци, които чакат на варненското пристанище или пътуват с вагони на БДЖ. За мониторинга през години са ни помагали различни граждани, които обаче са държали да останат анонимни, разказва Илиян Илиев. Едни от първите снимки, които получихме бяха от наш активист – работник на „Варна Запад“, спомня си екологът. Резултатът от тях – събрание на пристанищните работници, на което са заплашени, че ако хванат някои да прави снимки и да ги дава на еколозите, ще бъде уволнен на минутата.

Служителите на БДЖ също от години наблюдават процеса, но коментарът им е само: „миризлива работа, с която ни тровят“.

От началото на 2018 г. импортът зачестява. Повечето анализатори го свързват със забраната, въведена от Китай, за внос на отпадъци от пластмаса и над 20 други материала за рециклиране.

През февруари 2019 г. Илиян Илиев докладва темата на Конференция по демокрация, която еколозите организират ежегодно във Варна. Тогова един от гостите – доцент и граждански активист от Перу прави разтърсващо изказване. По думите му, България е известна в южноамериканската държава не като място за отдих и туризъм, а като дестинация за отпадъци.

От ЕС или от Африка?

С честота около 25-40 дни на Пристанище Варна се разтоварват бали с боклук, констатира председателят на ОЦОСУР. Балите са обозначени с етикети, върху които обикновено е записано „rifiuti non pericolosi“ (неопасни отпадъци – от италиански). Фигурира още дата на производство, компания производител, както и код на самия отпадък. Отпадъците пристигат най-вече от Италия и Великобритания, но тъй като става въпрос за големи мултинационални компании трудно е да се установи реално източникът на боклука. Така например един от вносителите – Deco S.p.A., е част от известна в Италия и чужбина компания за изграждане на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата промишленост. Компанията обаче е и учредител и на итаиланско-тунизийската Ecoti, която управлява депата на цял Тунис (Северна Африка).

През 2018 г. еколозите наблюдават над двадесет кораба с внос на отпадъци през варненските портове. Освен през пристанище „Одесос“, председателят на ОЦОСУР регистрира и внос през „Варна Запад“. Отпадъците, пристигащи на „Одесос“, се транспортират от БДЖ до циментовия завод в Бели извор, разказва Илиян Илиев. Боклукът от „Варна Запад“ се превозва с камиони до „Девня цимент“. Ръководителят на варненското сдружение успява да локализира още и един от източниците на износ на отпадъци за страната ни: Пристанище Hartlepool – североизточна Великобритания.

Какво внасяме?

Боклукът, предназначен за горене, у нас се внася с код 19 12 10. Това са т.нар. RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци. Изискванията на законодателството към този вид отпадъците са да не опасни, да са горими и да са шредирани до определени размери, така че да не създават технически проблеми в инсталациите. Заради разнородния отпадък, горивото в т. нар. RDF има променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, фракция на биомаса и пр. Използването на RDF като гориво за ТЕЦ-овете, вместо въглища, води до значително намаляване на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Този вид насърчителна мярка е заложена в Рамковата директива за отпадъците на ЕС, където изгарянето на отпадъци е прекласифицирано в категорията „оползотворяване за получаване на енергия“ още преди 10 години. Сдружението на ирландските лекари за опазване на околната среда (IDEA) внася през 2009 г. петиция до Европейския парламент срещу искането за прекласифициране на изгарянето, като акцентира върху вредните последици на този процес за общественото здраве. Документът не успява да промени волята на политиците.

Съществува и друга категория, т.нар. зелен списък на отпадъците на ЕС. Такива, например, са пластмасата и каучука с код 19 12 04. Превозите на зелените отпадъци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие от страна на държавата, в която отиват. Съпровождат се единствено от документ по приложение 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и писмен договор за оползотворяване между превозвача и получателя на отпадъците. Именно такъв тип отпадъци (по документи) бяха открити в средата на август м.г. на площадката в землището на ТЕЦ „Марица 3“ по сигнал на граждани. При извършения оглед на площадката, беше констатирано, че между пластмасовите материали са налични и други, т.е. отпадъкът не отговаря на кода, с който е внесен.
По данни на Министерството на околната среда и водите у нас едва 3% от отпадъка се изгаря в ТЕЦ-ове, и между тях не е „Марица“. Останалите 97% отиват в циментови пещи. Какво ли се случва тогава на площадките на циментовите заводи у нас?

Някой знае ли?

ОЦОСУР отправи питания по Закона за достъп до обществена информация до пет институции в опитите да се добере до данни за количеството внесени, транспортирани и оползотворени отпадъци за горене, източниците им, както и предприятията, опериращи с RDF отпадъци за периода 2014-2019 г. Въпросите бяха изпратени до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Регионалните инспекции по околна среда и води във Варна и Бургас, както и до Пристанище Варна.

От МОСВ ни препратиха към Базелската конвенция и парламентарния контрол на Народното събрание, за да се информираме за количествата RDF отпадъци, влезли у нас от 2014 г. насам, както и за източниците им.

РИОСВ-Варна, информира, но за количествата, които е проверила за периода, по уведомления с възникнали съмнения на митнически пункт „Пристанище Варна“ и „Варна Запад“. ИАОС отказва да предостави информация, защото 2019 г. не била приключила отчетно. Експертите на ИАОС не са разбрали въпросите ни за източниците на отпадъците и количествата, с които за периода 2014-2019 г. са извършвани дейности по третиране.

РИОСВ-Бургас, незнайно защо препращат въпросите към варненската инспекция.

А от „Пристанище Варна“ мълчат.

От отговор на ексминистъра на околната среда Нено Димов от парламентарната трибуна през септември м.г. става ясно, че за 2017 г. в България са внесени около 72 000 тона боклук за енергийно оползотворяване, предназначени за циментовите заводи. През 2018 г. количеството е 85 000 тона. Близо 11 000 тона от тях са проверени от РИОСВ-Варна, по сигнали за възникнали съмнения. Нямаме данни какво количество е внесено през порт Бургас и Варна по отделно. Ако приемем, че то е по равно, означава, че една четвърт от вносния боклук у нас официално е със съмнителни документи, произход и качество.

През 2017 г. РИОСВ-Варна, не е извършила нито една проверка по сигнал. През 2018-а инспекциите са били три в рамките на цялата година, като всички проверени отпадъци са били предназначени за окончателно оползотворяване в „Девня Цимент“. От всички 13 проверки по сигнал от 2014 до 2018 г. шест от товарите са за изгаряне в „Девня цимент“, шест – в завода в Бели Извор и един – в „Златна Панега цимент“.

Кой гори боклука?

От 2005 г. досега ИАОС е издала 8 комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда за извършване на дейности по оползотворяване на RDF отпадъци. На първо място (по време на парламентарния контрол на 13 септември м.г.) Нено Димов посочва „Девня Цимент“ АД, собственост на италианската компания „Италчименти“. Следва „Холсим“АД – циментовият завод в Бели извор, Врачанско (именно във Враца бяха открити 50 т излезли от употреба консумативи за принтери от Италия на нелицензирано депо). Значителна част от количествата боклук, внесени през Пристанище Варна, освен в „Девня цимент“, отиват в завода в Бели извор, твърди председателят на ОЦОСУР Илиян Илиев. Разрешителни за горене на отпадъци притежават и пловдивския „Златна Панега Цимент“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Вулкан Цимент“ – Димитровград (собственост на „Италчименти“), „Топлофикция-Сливен“.

Любопитство в списъка на обвиняемия ексминистър Нено Димов буди последното дружество – „Грийнбърн“ ЕООД, София. То притежава две инсталации за горене на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия у нас. Едната е в завода за антибиотици на „Биовет“ в Разград и тя е с капацитет над 10 т опасни отпадъци на денонощие и 3 т/час неопасни. Произведената топлинна енергия се използва за производство в цеховете на завода. Другата инсталация е в Пещера – в завода за лекарства за ветеринарна медицина на „Биовет“. Тя е с капацитет 2-3 тона/час опасни отпадъци. „Биовет“ е собственост на Кирил Домусчиев. Чрез управляваните от него компании Домусчиев държи още Параходство Български морски флот и „БМФ Порт Бургас“ – дружество-пристанищен оператор и концесионер на Терминал Бургас Изток 2 и Терминал Бургас Запад – там, където акостират и натоварените с боклук кораби.

Освен „Девня Цимент“, на територията на Варненска област разрешение за използване на отпадъците като гориво има и „Екосейф“ ООД. През 2018 г. фирмата е получила разрешение за инсталация за термично третиране на опасни (8 т/ден) и неопасни отпадъци (40 т/ден) в урбанизирана местност Отсреща в кв. Девня. В края на миналата година компанията отправя предложение до РИОСВ за увеличаване на капацитета си до 9,8 т/ден опасни и 66 т/ден неопасни отпадъци, в това число за включване на нови видове отпадъци за горене, съдържащи нефтопродукти, азбест, опасни вещества, утайки, маслени филтри, спирачни и антифризни течности. Фирмата има залог на търговско предприятие срещу кредит в размер на 2,66 млн. лв. от банката на Цветелина Бориславова. През 2017 г. приходите на „Екосейф“ са 16 000 лв., а през следващата, когато получава разрешението за горене на отпадъци, скачат на над 1 млн. лв. Дружеството е собственост на софийското „Пърфект Пропърти Портфолио“ ЕООД, чийто едноличен собственик, според Търговския регистър, е 22-годишната Симова Проданова.

В разрешителното на още една компания на територията на РИОСВ-Варна, е включено третиране на отпадъци с код 19 12 10 – софийската „Метарекс“ ООД. Фирмата е свързана с „Вятърна енергия“ ООД – Добрич, сочи справка в Търговския регистър.

18 други фирми в областта притежават регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци с код 19 12 10: „Терминален оператор“ ЕООД; „Екохим – Девня“ ООД; „Пъттранс“ ООД; „Танатос“ ООД; „Яника Клийн Транс“ ЕООД; „Тузиус“ ООД; „Екохимснаб“ ЕООД; „Дени Логистик“ ЕООД; „Ленд Арми Груп“ ЕООД; „Мулти Транс Варна“ ООД; „М-Транс“ ЕООД; „Еко Скрап Варна“ ООД; „Трансфрейт“ ООД; „Елемар – груп“ ЕООД; „Кей Ти Кей“ ЕООД; „Адиан АМГ“ ЕООД; „Метеор Транс – 02“ ООД и „Елемар – груп“ ЕООД.

Бизнесът с боклука у нас е във възходящ тренд и привлича все повече участници.

Само цифри

Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне, до количества, ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталациите. Без да смятаме големите пещи на циментовите заводи, само в Разград и Пещера може да се изгарят на ден 23 тона опасни вносни отпадъци, и то при спазване на законовото ограничение.

Странно разминаване има между данните за внесените отпадъци, съобщени от бившия екоминистър Нено Димов и същите, но с източник финансовият министър Владислав Горанов. В отговор на питане до депутати на БСП, Горанов заявява: Общото количество на битови индустриални и технологични отпадъци, оформени за внос в страната за периода 2014-2019 г., е 736 319 т. Това са само отпадъци, регистрирани от митниците, като внос от страни извън Европейския съюз. Средно годишно това прави по около 123 000 т. Цифрата е с близо 45 000 т/годишно повече от представените данни от Нено Димов пред парламента.

Контролът

Горенето, наричано още енергийно оползотворяване на RDF, не би било такъв проблем в България, ако контролът беше на достатъчно високо ниво, а корупцията на задоволително ниско. У нас отговорността за това какво се случва с вносния боклук е размита между няколко институции. РИОСВ са задължени да извършват периодичен контрол на всички инсталации с разрешение за дейности с отпадъци. ИАОС трябва да прави контролни планови и извънредни измервания на същите инсталации. Освен тях, контрол при трансграничния превоз на отпадъци имат и: митническите органи, Гранична полиция, Пътна полиция, както и Автомобилна администрация, Железопътна администрация и Морска администрация.

Основният контрол обаче е оставен в ръцете на самите оператори на инсталациите за изгаряне. Съгласно издадените разрешителни, те трябва да извършват собствени непрекъснати и периодични измервания за прах, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк и органични вещества, определени като общ въглерод.
Операторите са задължени да извършват и собствени периодични измервания за хлороводород и флуороводород, бензен, диоксини и фурани и тежки метали.

Първите сигнали за горене на вносни боклуци у нас датират от 2009 г., когато именно се предприема и промяна в европейският Регламент за отпадъците. От „Екогласност“ тогава алармират, че в циментовия завод в Бели Извор се изгаря австрийски боклук, а проби от въздуха за замърсяване се взимат само, когато заводът не работи.
Какво дишаме?

При горенето на отпадъци се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които се пренасят по въздуха, натрупват се в почвата и водите и се превръщат в опасност за човешкото здраве. Заради разнородния състав на RDF отпадъците, при горенето им се изхвърлят и други токсични газове. Така например от пластмасите се изхвърлят фосген, циановодород, въглероден оксид и други съединения със силен токсичен ефект. В случай че в потока отпадъчна пластмаса има и такава, съдържаща азот, халогени, сяра и други опасни вещества, вследствие на процеса може да се стигне до замърсяване на въздуха и почвите от отделящите се газове и пепел.

Вземаме за пример какво е замърсяването от циментовия завод с една от най-модерните пречиствателни станции в страната – „Девня цимент“. От годишния доклад за 2018 г. на предприятието до ИАОС става ясно, че прагът на изпускания въглероден оксид е надвишен повече от два пъти, на въглеродния диоксид – 8 пъти, на азотните оксиди – 14 пъти, на серните оксиди – 5,5 пъти, на живак – 4,6 пъти, на цинк – 2,5 пъти.

Никой не говори и за наночастиците, които излизат от комина, защото лабораториите у нас нямат апаратура за контрола им, възмущава се председателят на ОЦОСУР. Вдишвайки ги, те навлизат директно през клетъчната мембрана и увреждат клетката. Ултрафините прахови частици се емитират първоначално в резултат на горенето и са най-многобройните.

През 2017 г. България е санкционирана от Европейския съд заради редовно превишаване на пределно-допустимите норми на фини прахови частици във въздуха. През миналата година пък е заведен иск срещу страната ни заради неспазване на нормите за серен диоксид.

Горенето ще продължи

Изгарянето на вносни отпадъци в България ще продължи с пълна пара, ако следим внимателно изказванията на политически фигури от управляващите. Според екоминистерството и ексминистър Димов, у нас „изгарянето на отпадъци все още заема малък дял в сравнение със средните нива за Европейския съюз и особено при сравнение с други държави. Единствено четири държави-членки имат по-малък процент изгаряне на отпадъци – Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. При Латвия е съотносимо с нашия процент.“. Въпросът е кои цифри сравнява Димов – неговите, на Горанов или на трети източник.
В най-новото законодателство на Европейския съюз към 2035 г. са заложени амбициозни цели за 65% рециклиране на битови отпадъци и ограничаване на тяхното депониране до 10%. Това за българските управляващи означава, „че най-малко 25% от общото количество битови отпадъци следва да бъдат изгаряни. В противен случай целта от 10% депониране е немислимо да бъде постигната.“.

В противовес на водената правителствена политика Обществен център за околна среда и устойчиво развитие подготвя петиция за забрана вноса на отпадъци за горене с код 19 12 10.

 

Източник:ecovarna.info

 

*******
Спонсор на месеца: Happy Life Реклама:

Стани част от новините с NovaVarna.net! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на info@novavarna.net или на facebook.com/media.novavarna.
Всеки месец най-четената публикация по читателски сигнал печели НАГРАДА.
Подкрепи благотворителна кауза
За реклама: https://novavarna.net/реклама
Чети, споделяй и коментирай най-важното от Варна, България и света!