Редакция "Нова Варна"
Всеки от нас има моменти, които остават като врязани в паметта от детството и се връща към тях в най-трудните житейски мигове – отново и отново.
Психолози изброяват онези спомени от детството, които остават незабравими за цял живот, информират obektibg. Ето ги и тях:
1. Времето, което детето прекарва заедно с родителите си
Детето не помни всяка подарена от мама и тате играчка, или всеки изяден сладолед, но когато порасне, то ще помни детайла – как сте му купили сладолед, а после сте взели малко от него, за да си го сложите в кафето, как сте избърсали неговите устни и сте казали нещо смешно…
Времето, което прекарваме заедно с децата, обединява и точно това малките ще помнят винаги с топло чувство.
2. Моментите, когато то е по-важно от телефона ви
Напоследък все по-често наблюдаваме живота през камерата на телефоните си и преставаме да се наслаждаваме на околния свят по-простичко – на живо, а не в интернет. Когато зарежем висенето пред екрана, за да бъдем по-дълго с детето си, то разбира и чувства, че го обичаме. Не, за да си направим селфи с него, а просто да сме заедно.
Децата не бива да поделят вниманието на мама или тате с телефона.
3. Нежните думи
Не е нужно да казваме непрестанно колко го обичаме – има много други начини да дадем на детето да разбере, че то е най-важното същество в живота ни. Например, като му казваме, че е умно, добро, че се гордеем с него, че сме благодарни за това, че то е такова, каквото е.
Всички тези фрази влияят на самочувствието на детето в ранна възраст. Затова е нужно винаги да намираме повод да похвалим и да кажем нещо мило на малките.
4. Когато подкрепяме в трудни моменти
Децата се обръщат към нас за съвет, защото те не са достатъчно уверени, все още знаят твърде малко неща за света и се чувстват уязвими. Затова трябва да ги подкрепяме неизменно – да намираме такива думи, които ще им позволят да усетят, че са в безопасност.
Увереността, която родителите вдъхнат на малкия човек от детството, ще го съпътства винаги и във всичко.
5. Когато не сме до него, но то чувства любовта ни
Малките могат да запомнят моментите, когато са изпитвали огромна потребност от родителите си, а те не са били близо до тях. Но това не е страшно, то е част от живота – невинаги можем да присъстваме до детето си физически.
Но винаги можем да го уверяваме, че всичко ще бъде наред – когато за първи път остава само през нощта, когато нещо важно се е случило в училище и то се е върнало бързо, нетърпеливо да ни сподели за случката – това са моменти на порастването.
Дори отначало да му се струва, че това е тъжен момент, след време ще осъзнае, че всъщност му е повлияло положително, защото го е подтикнало към самостоятелност.
Главното е детето да знае, че родителите винаги са на негова страна.
6. Отношението ни към хората и ситуациите
Децата имат невероятна интуиция – винаги долавят точно настроението на родителите си. И копират, макар и подсъзнателно.
Когато мърморим по нечий адрес и обсъждаме някого зад гърба му, малкото смята, че това е нормално поведение и започва да се държи по същия начин. Когато сме открити, честни и с позитивно отношение, детето пресъздава това и в своите постъпки.
То наблюдава родителите си дори тогава, когато те не забелязват това, ето защо е важно винаги да излъчваме положителни емоции.
В моментите, когато сме напрегнати, затормозени, закъснели, притеснени и т. н., не бива да забравяме едно – детето вижда реакциите ни и ги помни. За да формираме у него по-лек характер, който се справя спокойно и ловко с проблемни ситуации и стрес, когато порасне, е изключително важно да си даваме сметка как се държим.
Никакво „изпускане на парата“ пред него.
