Семейства напускат взривения във Владиславово блок завинаги

 Разкази на потърпевшите от кошмарната нощ

Жена и двете ѝ деца имат нужда от психологическа помощ, но не могат да си я позволят по финансови причини. „8-годишният ми син всеки път ме моли да проверявам дали няма огън, като влизаме в новото си жилище“, казва Деница от апартамента над взривения, предаде „24 часа“.

„Още на втория ден намерих квартира, не мога да живея в това гробище – има лоша енергия“, казва Деница Иванова. „Не ти трябва, чедо, да се връщаш! Да има чалъм, и аз ще се махна, ама няма къде да отида“, отговаря възрастна съседка от етажа, която за първи път след пожара се среща с младата майка. Деница Иванова живее сама с двете си деца – на 3 и на 8 г., в наследствен апартамент на 5-ия етаж в блок 302 на варненския кв. “Владиславово”.

Припомняме, че на 13 януари около 4,30 ч в апартамент на 4-ия етаж избухна силен взрив, който остави всички в блока без дом за дълго време, а някои загинаха. За непоправимия инцидент е заподозрян бившият полицай от апартамент №24 Веселин Димитров. Според решение на съда от 6 януари той е трябвало да напусне жилището заради упражняван семеен тормоз над Антоанета – жената, с която живеели на съпружески начала от 20 г. Тя подава жалба срещу него и е настанена в защитено селище.

Вместо да си тръгне, мъжът се запасил с 30 литра бензин и 11 литра пропан-бутан и подредил мебелите в дома така, че ударната вълна да бъде максимално силна. В отломките след взрива бяха намерени две силно обгорени тела. Оказа се, че едното е на Веселин, а другото – на жена, живееща в съседен апартамент. На 16 февруари почина трета жертва – 85-годишната Ивана Проданова.

В злополучната нощ тя е търсила помощ от пламъците сама в апартамента си, който е над взривения. Пожарникарите я откриват припаднала в жилището ѝ. Жената прекара повече от месец в болница на апаратно дишане, но не успя да се възстанови.

“Беше страшно, помислих, че има земетресение. Чух настоятелен звън на вратата. Взех на ръце малкото ми дете, другото за ръка и се запътихме към изхода. Когато отворих входната врата, разбрах какво се е случило – видях пламъците на стълбището, които приближаваха към нас. Първата ми реакция беше да мина през тях, но се върнах. Имахме късмет, нямаше пушек в апартамента. Бях много уплашена – сама с двете си деца”, разказва Деница близо месец и половин след преживяното. Хората все още са много уплашени и един през друг разказват за преживения кошмар.

“Не знаех какво да правя, обадих се на тел. 112, те ме свързаха с пожарникарите. Говорих с тях няколко пъти, обясних им точно къде се намирам. Как преживях това време – не знам. Аз се разминах само с изгаряне на лицето и пневмония, която развих от вдишания дим при спасителната операция. 8-годишният ми син Кристиян за първи път се връща тук днес (19 февруари – б.а.), едва сега събра смелост. Дойдохме да си вземем някои неща. Не му е лесно, моли да проверявам дали няма огън всеки път, като влизаме в новото си жилище. Когато някой звъни на вратата, всички се стряскаме – така разбрахме за пожара. В нощта на взрива разбрах колко преходно е всичко, сега ценя всеки миг. Ще се справим, животът продължава. Искам да забравим всичко и да градим нови спомени. Чудо – само така мога да опиша случилото се. Не съм суеверна, но ден преди трагедията бял гълъб кацна на перваза на балкона. До този момент не бях виждала подобна гледка”, разказва почти трепереща Деница.

Малко повече от месец след най-големия взрив в квартала обитателите на входа се опитват бавно да се върнат към предишния си живот. Часове след инцидента комисия от район “Владиславово” установи, че за тяхната сигурност обитателите на 36 апартамента в 7-етажния вход не могат да останат в домовете си. От община Варна бяха предоставени общински жилища на част от пострадалите.

“От 36 апартамента собствениците на 25 вече се върнаха”, разказва касиерката на входа Сашка Иванова и добавя, че няколко семейства нямат намерение да се връщат изобщо.

Нели Пенева се събужда всяка сутрин в 4,30 – часа, в който избухва адският взрив. Тя също живее сама с двете си деца, на 12 и на 17 г., два етажа над взривения апартамент.

“Чух силен шум и помислих, че някой влиза с взлом у дома Обадих се на 112, после събудих децата и им казах, че нещо става. Тогава усетихме дима. Големият ми син бутна входната врата, която едва се крепеше, последва ударна вълна, която събори портата върху детето ми и то падна върху мен. Втурнахме се към терасата, тогава видяхме пламъците, които се качваха нагоре”, разказва Нели със сълзи в очите и треперещ глас.

“Мамо, не искам да умра”, каза голямото ми момче. Но нямаше къде да отидем, изход нямаше.” В този момент чудото идва, качено на вишка. Пожарникарите им слагат кислородни маски и измъкват майката с двете деца и кучето. Децата са силно обгазени, с високо кръвно. “Бяха изплашени до смърт. Ужаса, който видях в очите им, на никоя майка не го пожелавам.”

Нели казва, че сега децата са добре, психолог им помага в отърсването от шока, докато са били настанени в болницата. Терапията продължи и след това в училище и в частни консултации.

“У дома не говорим за случилото се. Момчетата се сърдят, когато я обсъждам по телефона с близките си. Бих искала да се махна оттук, но апартаментът е ипотекиран и не мога да предприема нищо. Стените бяха целите черни, трябва да се шпакловат и боядисат. Надявам се, застраховката да помогне. Кметът Иван Портних обеща да ни отпусне около 500 лв. Ще оправим дома, стресът обаче ще ни остане за цял живот. Бих искала общината да ни помогне и с психологическата помощ. Аз и децата имаме ежедневна нужда от нея, но не мога да си я позволя по финансови причини”, признава Нели Пенева.

Дни след взрива съседи, близки и доброволци се включват в почистването на общите пространства – стените на 3 етажа, остатъците от спасителната операция. Един апартамент и досега стои наводнен и необитаем. Десетина дни много семейства прекарват при близки и роднини. Когато става ясно, че няма конструктивни промени на блока, повечето се връщат.

Съкварталци подемат инициатива в социалните мрежи за помощ на пострадалите. Досега са събрани около 5000 лв., без кутиите, разпределени в търговски обекти.

“Как ще се изразходват средствата, ще бъде решено след месец-два”, каза касиерката Сашка Желязкова. “Едва ли Антоанета ще се върне, тя беше свита и скромна. Беше смачкана, потисната, никога не гледаше в очите, когато поздравява. Вечно беше с торби, ходеше само до магазина. Започна наскоро работа. Мъжът ѝ не беше общителен, виждах го често на терасата, стоеше там винаги с телефон в ръка и пушеше”, допълва Нели. “Жената не е можела да излиза от дома си поради нанесените травми. Става въпрос за спукани ребра, за сериозни наранявания. Повече от 20 г. физическо насилие, психически тормоз, заплахи – в това число и заплахи за убийство”, заяви Анна Николова от фондацията “SOS – семейства в риск”.

Десет дни преди взрива 52-годишната Антоанета е успяла тайно да се обади на телефона на организацията. След настаняване в кризисния център разказала, че се страхувала и срамувала от ставащото в дома ѝ, затова никога не се е оплаквала в полицията. Каквото и да се е случило в апартамент №24, ще остане неразкрито след смъртта на Веселин. Случаят не е приключен и официално Димитров се смята за заподозрян в палеж. Животът на обитателите във входа никога вече няма да е същият – много от тях имат нужда от финансова или психологическа подкрепа. Благодарят на съдбата, че са живи и бавно се връщат към ежедневието си. Точно месец след това 26 огнеборци бяха наградени на специална церемония за проявената храброст при спасяването на хората от блока. Фасадите на най-пострадалите апартаменти не са съвсем ремонтирани.

 

По публикацията работи Снежина Раева