Градската художествена галерия на Варна гостува в Братислава с изложба на Борис Георгиев (СНИМКИ)

На 10.03.2020 г. в най-престижната зала „ Дворана“ в Министерство на културата на Словакия, Българският културен център в Братислава и Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна ще представят голяма експозиция с картини на световноизвестния художник Борис Георгиев от Варна /1888-1962/.

Изложбата се организира по повод 100 години от установяването на дипломатически отношения между България и Чехословакия и честването на 3 март, националният празник на Република България. Това престижно културно събитие е под патронажа на Н. Пр. Извънредния и пълномощен посланик на Република България, г-жа Йорданка Чобанова и на Министъра на културата на Република Словакия, г-жа Любица Лашакова. Представянето на изложбата е важен акцент в отбелязването на годишнината на нашите държавни и културни връзки, затова на откриването й са поканени видни политически, обществени и културни дейци, дипломати и представители на българската общност в Словакия. Куратор на изложбата е г-жа Пламена Димитрова-Рачева, директор на Градската художествена галерия – Варна и изследовател на изкуството на художника Борис Георгиев от Варна.

Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя изложбата така:

Борис Георгиев е художник живописец, странник и хуманист, пантеист и толстоист, космополит и истински гражданин на света. Възпитаник е на европейските художествени школи – руска и немска, изкуството му изразява идеализма и големия му талант на художник портретист, достигнал световна популярност и признание. Животът му е непрестанно пътуване в много страни по света, през което той рисува всеотдайно, запознава се с големи личности и духовни учения и изгражда своята мистична идеалистическа философия.

Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Напуска в ранна възраст родния град и живее последователно в Одеса, Санкт Петербург между 1902-1909 г., в Мюнхен през 1909 – 1912 г., в Аниего, Вал Сугано –1913-1914 г., във Флоренция е през 1914 –1920 г.. Пътува и открива изложби в България и Италия в 1921-1928, в Берлин, Лондон в 1928-1929 г., в София –1930 –1931 г., пътува из цяла Индия, Бирма, о. Цейлон през 1931-1936 г. В София за последен път се завръща през 1943 г. Пребивава в Бразилия и Латинска Америка през 1951- 1955 г. След 1914 г. с известни прекъсвания постоянно живее и работи в различни градове на Италия до кончината си на 9 април 1962 г. в Рим. Гимназиалното си образование завършва в Одеса, а в Санкт Петербург Николай Рьорих пръв открива големия му талант на портретист. Следва при него в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата, и това оставя трайни следи в мирогледа и в стила на изкуството му. След като завършва Художествената академия в Петербург, заминава за Германия. В Баварската кралска академия за изящни изкуства в Мюнхен изучава живопис при проф. Анжело Янг, графика при проф. Петер фон Халм и фотография. Посещава лекции по философия, архитектура, агрономство. По време на ваканциите пътува, за да види паметниците на изкуството в Гърция, Египет, Мароко, музеите и галериите в Европа във Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия, Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Италия, Великобритания. Благодарение на страстта да пътува из различни страни, художникът се запознава и създава духовни връзки със сродни нему, благородни, и в етично отношение солидарни с него личности. Близкото му приятелство с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов (в Рим), кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитрова – Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, Джавахарлал Неру и много други представители на духовната култура е увековечено в прекрасна поредица от портрети, задължително подписани с „Борис Георгиев от Варна“.

За присъствието на Борис Георгиев в кръга на световния елит на интелектуалците в Европа от първата половина на ХХ в. допринасят и срещите му с Рабиндранат Тагор в Италия през 1926 г., в Берлин през 1929 г. По негова покана той пътува до Индия през 1931 г. – 1935 г. Художникът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества из цяла Индия, до Хималаите и Тибет, както и в Европа. По време на целия си петгодишен престой в Индия сътрудничи на в. „Литературен глас“, и на различни италиански и индийски печатни издания. Картините от индийския му цикъл “В страната на Мировата скръб“ принадлежат към втория период в неговото изкуство. Завръща се в Европа през 1936 г. Пътува до България, Швейцария, Сърбия и се установява окончателно в Италия, където продължава да организира самостоятелни изложби и лекции. Прави портрети на известни хора на изкуството като писателя Джовани Папини, скулптора на “Олтара на мира” в Рим Анджело Занели, на семейство Села и др. След смъртта на майка си осиновява Вирджиния Джакомети, която става негов законен наследник. През 1950 г. получава официална покана да посети Бразилия. Между 1951-1956 г. пребивава в различни градове там. Прави самостоятелни изложби в Рио де Жанейро, Сао Пауло, рисува стенописи, изнася лекции и се ползва със славата на световноизвестен портретист. След 1956 г. се завръща в Европа и се установява в Италия. Живее в различни градове, като най-дълго се задържа в Бергамо и Рим. Получава предложения за изложби в Европа, но не успява да ги реализира. Изложбите в Италия му носят успехи, но трудностите го съпътстват неотклонно.

От 1913 до 1962 г. Борис Георгиев работи като свободен художник. След 1922 г. е организирал общо 16 самостоятелни изложби в България, Германия и Италия и пет в Бразилия. Участвал в биеналетата на изкуствата в Триест и Венеция – 1942, 1957, има участия в изложби в Прага, Париж, Ватикана, Лондон. Произведенията му са много високо ценени по света и в България. Те са притежание на различни чуждестранни галерии и частни колекции в България, САЩ, Италия, Германия, Индия, Холандия, Австрия, Бразилия, Великобритания, Швейцария, Руси. Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло.

Носител на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на Кардинал Мери дел Вал, 1937 г.

Изложбата представя 29 от най-известните картини на художника Борис Георгиев от Варна, създадени в различни периоди на неговото изкуство. Те са от колекциите на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“- Варна, Национална галерия – София, частни колекции от България и Италия. Авторските права върху всички изображения в изложбата са предоставени от г-жа Вирджиния Георгиев – Джакомети, дъщеря на художника, на Градската художествена галерия – Варна.