Варненска община носи името на освободителен руски полк

Един паметник близо до Варна, в грaд Белослав, напомня за Освобождението на България.

Това е кръст, който се извисява в местността Чуката. Да напомня за освободителите на селището, 71-ви пехотен Белевски полк.

Полкът, който през лятото на 1878 г. е освободил село Гебедже, впоследствие кръстено на името на руския полк. Белевският полк е създаден съгласно указ от 25.05.1770 г. за защита на крепостите по течението на реките Днепър и Северен Донец от набезите на кримските татари.

Полкът е сформиран от жители на град Белев, приел името БЕЛЕВСКИ. Участвал е в много сражения. Още през 1770 година е взел участие в първата руско-турска война и е отбранявал и Крим до есента на 1804 г. Полкът се е сражавал в знаменитата битка при БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ през 1812 г.Взима участие и в рускотурската война от 1828-29г.

През 1853 г. полкът тръгва за Кавказ, където се сражава в битката при Кюрук Дара , където 18 000 руски войни разгромяват 60 000 турска армия. На 25.03.1864г. полкът получава своя номер 71- ви и от тогава се нарича „71-ви пехотен Белевски полк”, а на 19.02.1877г. влиза в състава на 14-ти армейски корпус като на 26 април с.г. тръгва от Киев на поход срущу Османската империя.

На 21.06.1877г. преминава Дунава при Браила, участва в превземането на Меджидие и в преследването на неприятели през Добруджа. В началото на 1878 г. участва в превземането на Пазарджик, Козлуджа и др. селища.След подписването на Берлинския договор (13 юли 1878г.) 71-ви пехотен Белевски полк е на бивак един месец в село Гебедже. Бил е разположен в подножието на хълма „Чуката”. Преди да си тръгнат войниците поставят дървен руски кръст на възвишението като знак, че са били тук. Такива кръстове се срещат и на други места, където руски полкове са лагерували. Полкът се разпуска едва през 1917 г.

За бойните си подвизи той е награждаван с много отличия и александровски ленти.
В знак на признателност името на Белевския полк е издълбано на мраморна плоча в една от залите на Големия Кремълски дворец в Москва.

През 1936 г. старите белославци решават да заменят дървения кръст с железен.
В годината, когато се отбелязва 100 – годишнината от освобождението на България, общинската администрация заменя стария кръст с нов и поставя там паметна плоча.
През 2012 г. паметника „Кръста”отново е реконструиран от белославския художник – стенописец Димитър Нарлиев

По публикацията работи: Росен Гацин