Росен Ивов
На фона на коронавируса и създаващата се митология свързана с него е нормално да погледнем как в миналото се е реагирало на подобни ситуации, защото както добре знаем няма нищо ново под слънцето.
Човекът винаги е имал страх от болести. Това е вродено и естествено. Но тук има два момента. Първият, когато лично се срещнеш с болестта и втория, когато само си чувал за нея.
За коронавируса само чуваме, благодарение на медиите. Слава Богу все още няма смъртен случай в България. И въпреки това истерията набира сили.
Прелиствайки старите хроники, забелязваме, че по нашите земи е имало много по-страшни болести, които са оставили трайна диря в народното съзнание. И представете си, тогава когато не е имало радио и телевизия. Това означава, че нашите предци са видели болестта в очите.
Аз лично съм виждал разкопани гробове от края на 19 в. и началото на 20 в. в които ясно личи че са били посипвани с вар. Обяснението на местните хора, е че това се е правило заради епидемии от холера.
Тук ще представя в кратко данните, с които разполагат българските учени за „чумавите времена“ По сведения, през 1836г. болестта започва да се разпространява във Видин. На следващата година е регистрирана в Ловеч и Плевен, през април същата година е в е в Севлиево, а през май в Гарбово. За един месец болестта преминава 28 км. , т.е. близо 1 км. На денонощие. (Манолова-Николова 2004)
Според румънски източници през 40- те години на 18 в. епидемията се е разгърнала нашироко в Молдова чрез татарите (Тантилов 1941а: 66) (Надя Манолова-Николова, Милена Петкова-Енчева 2015:166 – 171)
От статията „За чумната епидемия на Балканите в края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век“ на Надя Манолова-Николова и Милена Петкова-Енчева научаваме, че през 1643 г. епидемията е потвърдена със сведението, „че в София и другите турски градове умирали дневно стотици души“, и според Петър Богдан чумата не преставала да върлува по всички селища. Затихва едва към 1648 г. (Дуйчев 1939: 96–97).
В народната представа има един светец, който имал способност да предпазва от чума. Наричат го „Чумникът“. Неговия ден се отбелязва на 10 февруари и е познат като „чуминден“. Това е Св. Харалапий. В негова чест в Шабла е построен храм. Това е единствения храм по Северното Черноморие, който носи името на този светец.
Множеството сведения за нахлуващата чума от Молдова през Румъния са най-вероятната причина за построяването на църквата. Въпреки, че тя е построена през 1878г. може да се предположи, че преди това е имало оброк на Св. Харалампий, чиято функция е да предпазва от тази болест.
Литература:
Манолова-Николова,Н. Петкова-Енчева,М. 2015: За чумната епидемия на Балканите в края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век.- В: Културна и медицинска антропология. Сб. В чест на проф. Минчо Георгиев, с. 166 – 171. София
