55 години от подвига на моряка, спасил 57 души

На 6 март се навършват 55 години от подвига на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров – мирновременен военноморски герой, съобщават от Военноморския музей във Варна.

От всички доблестни героични прояви през 60-те години на миналия век ярко се откроява подвигът на моряка герой Димитър Атанасов Димитров (3 ноември 1943 – 6 март 1965). Той е роден в село Сушица, община Стражица, и започва наборната си военна служба на 23 октомври 1962 г. в школата за химици в Горна Оряховица. След успешното ѝ завършване служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби – Варна. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание старши матрос.

По време на учение в открито море на 4 март 1965 г. матрос по невнимание прострелва кутия със снаряди и в погреба на кораба възниква опасност от пожар. Гъст, отровен дим изпълва тясното помещение с оръжия и взривни материали. В погреба слизат главен старшина Васил Вачев, старшина II степен Васил Ангелов и командирът на отделение химици Димитър Димитров.

Най-дълго устоява на задушливия дим младежът от Сушица. Той ползва противогаз, но окулярите му се замъгляват от гъстия дим и е принуден да го свали. Успява да открие и подаде навън димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. Опасността е отстранена. Екипажът – общо 57 души, и корабът са спасени.

Отровните газове обаче поразяват белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. Откаран е по спешност за лечение във Военноморска болница, но два дни след инцидента (6 март 1965 г.) умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица.

С указ № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 г. за „спасяване на боен кораб и екипажа му“ е награден посмъртно със златна звезда, званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Г. Димитров“. Отличията, както и холандката на Димитър Димитров, са част от постоянната експозиция на Военноморския музей.

В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей и е изградена паметна плоча в негова чест. На 6 март 1966 г. до Рейдовия пост в Пункта за базиране – Варна тържествено е открит паметник на Д. Ат. Димитров. На старши матроса посмъртно е присвоено звание „старшина І степен“.

Всяка година военните моряци от Пункта за базиране – Варна отбелязват подвига на своя предшественик и почитта си пред него.