Има ли презапасяване с продукти във Варна? (СНИМКИ)

Съвсем очаквано след обявяването на извънредно положение в България заради коронавируса българите масово започнаха да се презапасяват с храна и стоки от първа необходимост.

След края на работната седмица варненци препълниха големите хранителни вериги в града, а снимки на опашки и празни рафтове бяха сред най-често публикуваните във фейсбук групите.

Проверка на „Нова Варна“ в магазин на една от веригите показа, че паника и напрежение при пазаруването няма, но опашки с чакащи и препълнени колички – да.

Най-често срещаните продукти в количките бяха брашното, олиото, водата, захарта, ориза и другите видове варива и тоалетната хартия. Сред най-търсените плодове се оказаха бананите.

Някой от тях споделиха, че пазаруват за роднините си, които живеят извън Варна.

Ситуацията в кварталните магазини също бе подобна – опашки, пълни кошници и празни рафтове. Най-търсеният продукт там се оказва брашното, следван от ориза, захарта, консервите и тоалетната хартия.

Аналогична е ситуацията в цялата страна. Сред най-търсените храни са брашното, ориза, лещата, царевицата и боба.

В някои магазини, например „Фантастико“, има ограничение за броя на хората, които могат да влизат.

От Кауфланд“, Т Маркет”, “Лидл” и “Метро” заявяват, че засега не предвиждат ограничения за броя на клиентите, които се допускат в магазините.

От рано сутринта обаче опашки се вият пред хранителните магазини в столицата.

Храна в България има, няма място за паника, успокои земеделският министър

Храна, и то българска има достатъчно, нашите производители са готови да посрещнат всички заявки от хранителните търговци за доставка. Те имат ресурси от няколко месеца до две години, дори да няма нова реколта, могат да задоволят вътрешното потребление на храни.

Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в официално изявление в Министерски съвет в петък, заедно с представители на хранителния бранш.

По думите ѝ, всяко презапасяване може да повлияе основно върху финансовия бюджет на потребителите и хранителния срок на годност. Това би довело до изхвърляне на годна и качествена храна.

Земеделският министър посочи, че България е основен производител и търговец в световен мащаб на зърнени култури, на 11 място сме в света по производство на пшеница.

„За слънчогледа, един също много конкурентен хранителен бизнес с производство на олио, експортно ориентиран, в предприятията за производство на олио има налична суровина за минимум 3 месеца, за да произведат олио“, съобщи Танева.

Тя уточни, че половината от това олио ще е за вътрешно потребление, при необходимост и отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има до края на годината като наличност, за да задоволи потреблението на растителни масла.

Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите потвърди, че към момента няма производител в България, който да е притеснен за суровината.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите увериха, че недостиг на млечни продукти няма.

Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на рибни продукти – БГ Фиш подчерта, че количеството на българска риба е достатъчно и консумацията. Дамян Вътев от Асоциацията на месопреработвателите в България и Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки също се обединиха около позицията, че техните браншове имат достатъчно наличности от месни продукти и безалкохолни напитки.

От Европейската агенция за безопасност на храни (EFSA) уверяват, че няма риск за предаване на коронавирус чрез храни.

„Презапасяването с храна е нормална реакция на хората. Не би следвало да има криза със стоките от първа необходимост. Властта се мобилизира. Трябва да се потърси механизъм за гарантирано снабдяване разносна храна по домовете. Местните власти трябва да потърсят механизъм“, обясниха в ефира на „Нова телевизия“ Богомил Иванов от Активни потребители и Добрин Иванов от АИКБ.