Ралица Петкова
Туризмът в морската столица ще понесе най-тежкия удар според първия доклад за влиянието на COVID-19 върху икономиката на Варна, изготвен от Института по пазарна икономика попоръчка на Общината.
В него е посочено, че над 730 хил. чужди туристи посещават Варна през лятото, като близо 250 млн. лв. са приходите само от техните нощувки, а общите приходи за града достигат над 900 млн. лв. Всеки спад в този показател ще се усети директно в икономиката на града.
Средногодишно заетите в туризма са 12,9 хил. – в сектор хотели и ресторанти, но сезонната заетост е по-висока.
Мерките на правителството, в това число ликвидната подкрепа през ББР и мярката „60 на 40” за запазване на работните места, най-вероятно ще омекоти удара по работната сила във Варна. Голяма част от изгубените работни места могат и да бъдат бързо възстановени при отпадане на ограниченията. В средносрочен план ударът върху туризма и международните пътувания ще имат най-сериозен ефект върху заетостта и продукцията на Варна.
Туристическият и развлекателен бранш е най-тежко засегнат от кризата с коронавируса и обявеното извънредно положение. Имайки предвид водещата роля на този сектор за Варна, както и потенциалните ефекти през летния туристически сезон, важно е да отправим по-задълбочен поглед към туризма в морската столица, се казва в доклада на ИПИ.
Според данните на НСИ, приходите само от нощувки във Варна за цялата 2019 г. са били 300 милиона лева, като над 87% се формират от чужденците. Близо 90% от посещенията на чужденците пък се фокусират в месеците май-септември. Това разпределение показва огромната роля на чужденците и концентрацията им в летните месеци – над 730 хил. чужденци са посетили Варна в месеците май-септември 2019 г.
При продължителни ограничения и проблеми с международния транспорт Варна трудно може да компенсира и да “спаси” сезона само сбългарски туристи. В най-силните месеци чуждите туристи са около 5 пъти повече от българските, а разходите на място на един чужденец са два пъти над тези на родния турист.
В резултат на ограничителните мерки месеците март и април са на практика загубени. По-неясно е обаче бъдещето на летния туристически сезон. В периода между май и септември се реализират огромната част от посещенията на чужденците, които в момента са под въпрос и зависят от развитието на пандемията. Дори и да има активизиране на българските туристи, евентуален голям спад от чужденците трудно може да бъде компенсиран.
Сателитните сметки за туризма показват, че разходите за нощувки са в около ¼ от всички разходи, характерни за чуждестранните туристи. Разходите за храна и напитки, за транспорт и за културни мероприятия са сред основните пера.
При пълна неяснота около бъдещето на летния сезон във Варна можем да кажем, че над 900 млн. лв. общо приходи от чужденци са поставени под риск – концентрирани в хотели, ресторанти, транспортни услуги, туроператори, културни прояви и т.н.
