Мутафчийски удържа фронта, но докога

Светът е в плашещо затишие, но идват първите сметки след стоенето вкъщи. Привидното спокойствие ни плаши защото свикнахме да живеем с „космически“ темп.

В един момент забравихме за истинските неща. В стремежа да бързаме, да надбягаме времето, да сме винаги актуални, обърнахме гръб дори на домовете и близките си. Някой ни завърна много отдалеч и със страшна сила.

„Който не сее, няма да жъне“. Едва сега си давам сметка какво всъщност означават тези думи. Когато обявиха извънредно положение не предполагахме, че така ще се развият събитията. Не вярвахме защото нямаме аналог на ситуацията. Все по-трудно става стоенето вкъщи за много българи. Месец април дойде, а с него ще дойдат и новите сметки за ток, вода, телефон, парно. Очакват ни нови плащания по кредити. Държавата не спира да „бие тревога“ и призовава да останем вкъщи.

Фейсбук се превърна в „държава в държавата“. Масово се нахвърлят срещу Националния щаб и неговите ръководители. Никой не се поставя на тяхно място. Венцислав Мутафчийски удържа фронта, но до кога. Надигат се гласове, че ситуацията е изкуствено създадена, с цел задържането на бунтове. Това е теория, която се споделя не само за българският пример на извънредното положение. Дори най-старото поколение, преживяло войната, познало глад и лишения, трудно си спомня за подобен случай.

Промениха се нравите ни, поведението ни. Промени се бита ни. Домовете ни се превърнаха в убежища, офиси, складове за провизии. Балконите ни са своеобразни градини, за които се хващаме като удавник за сламка.

Българинът, този същия с пословичната работливост, с лозето и малката наследствена къща на село е жаден за земята си. Репортажите с пазарите ще стават все по-чести. Земеделският характер на страната и на народа няма как да бъде удържан, дори от такава криза.

Есенните култури скоро ще искат грижа, разсадите са готови. Семето вече е в земята. То не може да не излиза.

По публикацията работи: Росен Гацин