Започва Страстната седмица. Какво повелява традицията?

Започва Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията)

Това е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. Започва с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим и завършва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и т.н. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

Седмица на страданията

На старобългарски „страст“ означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден.

Велики понеделник

Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката душа, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Българска традиция

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.

Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистването на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна дейност се придава символично пречистващ характер – прави се за здраве. На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки, които подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. Боядисването на яйцата се прави от най-възрастната жена в дома, а с първото боядисано яйце се извършват различни обреди. Това е първият от седемте Велики четвъртъци (последният е Спасовден). Според народните вярвания неспазването на забраната за работа ще предизвика градушки и гръмотевици.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата с плащаницата. Категорично са забранени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), разпространено е половото табу. В Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове (но може и в петък или четвъртък). Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите.