В памет на великия българин Христо Проданов: На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата

„Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е окей, към тебе тичат хора!“ – ехти глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който часове по-рано става първият българин, изкачил Еверест, промълвява може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“

Истина, а не просто утеха – към Ицо с небивал устрем се носи спасител. 8500 метра надморска височина. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследстие са отрязани.

Христо Проданов стъпва на върха твърде късно – в 18:10 ч. и престоява там прекалено дълго – цели 33 минути. На слизане нощта го застига, а силите му привършват, след като посреща трето денонощие без кислородна маска при височина над 8000 метра.

Една безсънна нощ в жертва на личната мечта, но в саможертва за живота на приятел. Вероятно така би изглеждала равносметката в цифри за героя от Хималаите, Людмил Янков, който между 21-ви и 22-ри април 1984-та година смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо.

Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 метра в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега.

Христо Проданов е първият българин, стъпил на осемхиладник – връх Лхотце (8516 m), през 1981 г., и първият българин, изкачил първенеца на Земята, връх Еверест (8848 m).  Посмъртно е награден с орден и почетното звание „Герой на Народна република България“. Христо Проданов е 155-ият алпинист, изкачил се на Еверест. Той е 13-ият, направил изкачване без кислород, и първият, изкачил се по Западния гребен без кислород. Проданов е първият алпинист, който изкачва върха през месец април, когато условията за изкачване са много тежки.

„На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”

В памет на великия българин.

По публикацията работи: Ивайла Андонова