Ивайла Андонова
Днес ви срещаме с Пенка Дякова, начален учител в ОУ „Васил Друмев“-гр. Варна. В интервю пред „Нова Варна“ тя коментира препятствията пред които се изправиха учителите, родителите и децата, вследствие на дистанционния начин на обучение
– Свикна ли вече българският учител с този начин на дистанционно преподаване или все още не може да се пребори с някои обстоятелства? Какви са препятствията?
– Не бих си позволила да отговарям от името на колегите си. Ще споделя скромното си лично усещане за ситуацията на дистанционно обучение. Не съм свикнала с новия начин на преподаване, но съм удовлетворена от работата си до този момент. Дай Боже, да не привикна, защото това ще означава, че съм превърнала ентусиазма в безразличие. Ежедневно обогатявам собствените си умения, трупам опит, сдобивам се със самочувствие и отзивите на родителите са подкрепящи и благодарствени. Трудно ми е да преодолея проблемите, които създава техниката, която използвам. Трудно ми е да обновявам общуването си с учениците и да се включвам на живо, защото не разполагам с добър интернет. И въпреки трудностите, успявам да преподавам, да получавам обратна връзка с отличните резултати на учениците си, да създавам настроение и да получавам усмихнатите им лица със снимки, запечатали ги в работен момент, да общувам пълноценно и ползотворно с родителите им. Да, наложи се с бърза скорост, всички учители, да влезем във виртуалното преподаване. Използвахме социалните мрежи, мобилните комуникации, различни платформи и ресурси. Благодарение на инициативността и организаторските качества на Директора на ОУ“В.Друмев“- Красимир Димитров, днес аз и колегите ми работим в единен стандарт и успяваме да удовлетворим очакванията и препоръките на родителите. Ежедневно обменяме идеи, търсим оптимални варианти, споделяме опит и движим дистанционното обучение към по-високи постижения.
- Губи ли се контактът между учител – клас, учител-ученик?
– Няма директен контакт между мен и учениците ми. Вече споделих препятствията. Връзката ни обаче е ежедневна. Те ми пишат кратки, и понякога с грешки, писъмца като съобщения в ШКОЛО или на месенджер. Представят ми работата си, старателно написани упражнения и вярно решени задачи, като снимков материал. Работя с второкласници. Те не могат да бъдат много активни в използването на компютърните технологии. Благодарение на всеотдайността на родителите им, мога да кажа, че дистанционното обучение е с положителен ефект. Още е рано да правим генерални изводи, но няма да е грешка, ако споделя, че съм обнадеждена. Дигитализацията ще остане в организацията на учебния процес. Тя трябва да е в моментите на надграждане на знания, а не в преподаване на нов материал. За стопроцентов отличен резултат е необходимо учителите да ползват висококачествен продукт – компютри, софтуер, ресурси. Те са отворени за креативни и иновативни идеи. С готовност и професионализъм изпълняват възложените им задачи, но е важно да получават възможност за квалификации /ежегодни/, които ще повишават качеството на работа им във виртуалното пространство. Важно е часовете по ИКТ да залегнат в учебната програма още от първи клас. Учебните заведения в реалността не са такива, от каквито се нуждае модерното компютърно обучение – на много места базата е стара и оборудването има нужда от сериозно финансиране, за да се осъвремени по всички стандарти.
– Неглижират ли учениците този начин на обучение или се отнасят сериозно към материала?
– Второкласниците нямат негативно отношение към дистанционното обучение, но да не забравяме, че те са под директния контрол на родителите си по време на работата в домашни условия.
– Какви са реакциите на родителите относно този тип обучение?
– Мога да споделя резултатите от анкета, проведена с родителите на учениците от ОУ“В.Друмев“. Повече от 19% са много доволни, 53% – са доволни, 23% имат препоръки, един малък процент са недоволни.
– Какви препоръки бихте дали към тях в тази ситуация и как бихте могли да си бъдете взаимно полезни в тази кризисна ситуация?
– Препоръчвам да бъдат готови с още по-голямо търпение и всеотдайност да подкрепят децата. Преди да започнат работа с тях, да разгледат безплатните Е-учебници, с които се работи /ако е възможно/. Да използват дигиталната платформа ШКОЛО. Да не се притесняват, когато времето на учебни занимания в един учебен ден е недостатъчно за свършване с възложените задачи. Всяко от децата има свой собствен стил, темпо, търпение и желание за работа. Всеки, според своето дете, трябва преценява колко ще понесе и ще изпълни с внимание, то. Осъзнавам, че това постижение на дистанционното обучение се дължи и на тяхната отговорност, взискателност и грижовност, за което им благодаря от сърце!
По интервюто работи: Ивайла Андонова
