Редакция "Нова Варна"
Лекарите от УМБАЛ „Канев“ – Русе върнаха към живот 15-годишно момиче, прекарало 78 дни в реанимация след отравяне с въглероден оксид.
Ученичката пострада при трагичен инцидент в началото на февруари в дома си в Сливо поле. Отоплителен агрегат задуши цялото семейство, докато спи. По-малкото дете бе намерено мъртво, а по-късно в болницата почина и бащата.
Трагедията се разиграва на 6 февруари, когато съседи откриват цяло семейство в кома в дома им. Лекарите не успяват да реанимират 9-годишното момиченце, а родителите и по-голямата сестра са откарани в болницата в тежко състояние.
„Всички бяха в кома, безсъзнание, не можеше да се установи словесен контакт с тях, не си движеха ръцете и краката. В първите два дена състоянието на 15-годишното момиче беше изключително критично, още на 7-ми тя изпадна в клинична смърт три пъти“, казва реаниматорът д-р Калоян Джунов, предава Русе Медиа.
В продължение на час и половина лекарите се борят за живота на момичето.“Това беше непряк сърдечен масаж в продължение на час и половина, вие знаете, че обикновено мозъкът е най-чувствителен към кислород, недостиг на кислород. Затова първоначалните ни прогнози бяха по-песимистични“, казва д-р Лидия Стефанова, началник на отделение „Анестезиология и интензивно лечение“ в УМБАЛ „Канев“.
Момичето прекарва 65 дни на апаратна вентилация, която й помага да оцелее. От натравянето с въглеродния оксид е получила увреждания на черния дроб, мозъка и сърцето. Въпреки това лекарите са се преборили за нея и от два дни вече не е в реанимацията, а е започнала рехабилитация. Придружавана е от майка си, която бе изписана от болницата преди време.
„Момичето вече можеше да движи с почти напълно възстановен обем дясната половина на тялото си, в дясната все още има дефицит, разговаря, все още има някакво умствено изоставане. Надяваме се с помощта на колегите от рехабилитацията, че ще може да възстанови още по-голям обем от нормалния си начин на живот“, споделя д-р Джунов.
За лекарите от УМБАЛ „Канев“ този случай е успех, който истински ги радва. „Три пъти спасяване по време на клинична смърт, два месеца апаратна вентилация, всекидневни грижи ден и нощ от дежурните, които работят в това отделение, ни доведе до тоя успех. Ние се радваме, защото пациент, който лежи при нас, ние ставаме съпричастни с неговата болка, страдание, на неговите близки“, казва д-р Лидия Стефанова.
По публикацията работи: Ралица Петкова
