Повечето хора нямат проблем да убият насекомо. Тези пълзящи, пъплещи, летящи неща … те хапят и жилят, приемат се като мръсни, жуженето им дразни и плаши и могат да бъдат източник на зарази. Удари и смачкай, без замисляне
Но какво щеше да стане, ако насекомите се окажеха повече от просто миниатюрни роботи с маломерен мозък, управлявани само от инстинкт? Този въпрос си задават изследователите от Австралийския университет Маккуери в изследване на насекомите и произхода на съзнанието. Тяхното заключение? Насекомите имат способността “за най-основния аспект на съзнанието: субективен опит.”
Изследователите откриват, че въпреки малкия си размер, мозъците на насекомите имат известни структурни сходства с човешкия мозък, което би могло да демонстрира съществуването на “рудиментарна форма на съзнание”, предава Смитсониън.
Авторите на статията, философът Колин Клайн и когнитивният учен Ендрю Барън от университета Маккуери, не твърдят, че насекомите имат дълбоки мисли и желания, като “аз искам да бъда най-бързата оса в моето гнездо” или “ммм, този крушов нектар е наистина добър!”. Не, те предполагат, че тези безгръбначни могат да бъдат мотивирани от субективен опит, който се приема за начало на съзнанието.
“Ние искаме да знаем нещо повече: дали насекомите могат да чувстват и възприемат средата от перспективата на първо лице ,” пишат изследователите. “На философски жаргон това понякога се нарича “феноменално съзнание”.”
В статията те описват рудиментарно усещане за его, макар и то и да е много различно от зашеметяващите височини, които може да достигне човешкото его. Егото на насекомото е по-скоро насочено към различаване на важни елементи от средата, акто например на какво да се реагира и кое да се игнорира. “Те не обръщат внимание на цялата сетивна информация по един и същи начин,” казва Клайн на Дженифър Вигъс от Дискавъри Нюз. “Насекомото избирателно обръща внимание на това, което е най-релевантно за него в момента, и оттук то е “егоцентрично”.”
Дори и поведението на насекомите да е напълно различно от нашето, възможно е да съществуват важни сходства между техните мозъци и нашите, отбелязват авторите. Съществува теория, според която центърът на човешкото съзнание не е в нашия голям човешки неокортекс, а по-скоро в примитивния среден мозък – много “по-скромно” място, което синтезира данни по начин, който ни помага да извлечем основните факти за нашата среда.
“При хората и другите гръбначни има сериозни доказателства, че средният мозък е отговорен за основната способност за субективен опит,” казва Клайн на Вигъс. Кортексът определя голяма част от това, за което имаме съзнателно отношение и за което сме информирани, но средният мозък е това, благодарение на което ние сме способни на тези функции. Той постига това като, много грубо, оформя интегрирана картина на света от единична гледна точка.”
Това, комбинирано със скорошните изследвание на мозъците на насекоми показва, че тяхната централна нервна система вероятно изпълнява същата функция като средния мозък в по-големи животни, предава Смитсониън.
“Това е сериозна причина да приемем, че насекомите и други безгръбначни са всъщност съзнателни. Техният опит за света може да не е толкова богат или детайлен като нашия,” пишат Клайн и Барън. “Но все пак се усеща като нещо да бъдеш пчела.”
Източник: Обекти.бг
По публикацията работи: Ивайла Андонова