Отново е 24 май. Но тази година, празничния ден е различен. Може би такъв трябва да бъде. Насочен навътре, към душите ни. Провокиращ размисъл и даващ възможност да осъзнаем величието на делото на братята Кирил и Методий.
Под прозорците ни няма да звучи „Върви народе, възродени…“ Но нека звучи в главите ни. И да си спомним за първата учителка, която ни научи да четем и пишем. Да си спомним за училищния звънец, и венците с люляк и божур, греещи около образа на братята.
24 май, днес е по-силен от всякога. Оставайки у дома, си даваме сметка какво е общуването и какво е словото. Честит празник на духа, на писмеността и културата!
По публикацията работи: Росен Гацин
