Кои са най-опасните насекоми в света?

Снимка: Pixabay

Някои хора се ужасяват от насекоми и са напълно прави. Инсектофобията е доста често срещано заболяване и за това има основателни причини. Много насекоми са опасно токсични и срещата с тях може да бъде фатална. Ето кои са в челната тройка

Мравка-куршум

Общоприето е, че мравките са безобидни членестоноги, истински работохолици в света на насекомите. Това е така, ако не става въпрос за мравката-куршум. Нейното ухапване е много по-силно от ухапванията на пчела или оса. Болката, която може да причини това ухапване е сравнима с куршум, проникващ в човешкото тяло, откъдето идва и името й. Болката продължава поне два дни и е придружена от парализа на крайниците – всичко това се дължи на токсичния протеин, който се съдържа в отровата на мравката.

Калифорнийска сколопендра

Това създание е кошмарът за всеки човек, предразположен към инсектофобия. Но това насекомо е страшно не само заради външния си вид – убива жертвата си с едно докосване на отровните си крайници. Напада земноводни, гризачи и птици. Освен това отровата на калифорнийската сколопендра е токсична и за хората. Последиците от атаката са силна болка и треска. Добре е да знаете, че отровата от сколопендра се разрушава от действието на етилов алкохол. Лекарите съветват мястото на ужилването да се разреже и да се промие веднага със силен алкохол.

Червена огнена мравка

Счита се за един от най-опасните видове мравки на планетата. Невероятно е, че първият случай на нападението е регистриран само преди няколко години в Япония. За щастие на жертвата е оказана бърза помощ и е бил избегнат фаталния изход за човека. Жилото на тези насекоми съдържа изключително опасно вещество, което при контакт с кожата предизвиква ефект, подобен на тежко изгаряне. Повръщане, замаяност и силни мехури – това е, което очаква нещастниците, ухапани от тази мравка. Насекомото е смъртоносно за страдащите от алергия, тъй като атаката на червената огнена мравка може да завърши с анафилактичен шок и последващ фатален изход.

Източник: БГНЕС

По публикацията работи: Ивайла Андонова