Тайните страници в дневника на Ане Франк

На 12 юни, през 1929 г. във Франкфурт се ражда Ане Франк – детето, което остава в историята със своя дневник и трагична съдба, която обаче се превръща в истинско вдъхновение за поколения напред

Ане получава дневника си като подарък за 13-тия си рожден ден – времето, когато тя и семейството й се укриват в една от пристройките на фирмата на баща й. Те успешно остават скрити от „очите“ на нацистите, докато не биват намерени 2 години след това. Как обаче се е случило – остава загадка и до днес. Дневникът й става световноизвестен, след като баща й (единственият оцелял от семейството) го публикува през 1947 г., две години след нейната смърт.

Днес музеят на Ане се намира на същата улица оттогава – „Принсенграхт“ №263 в холандската столица. Неотдавна именно там откриват какво се крие под две страници, останали скрити в дневника на еврейското момиче.

Първоначално те са покрити с кафява опаковъчна хартия. Естествено, те са забелязани още при първото му разлистване, но разчитането на скритите послания до този момент на практика е било невъзможно.

За щастие, минават години, а новите технологии напредват. И така, най-после се появява софтуер за сканиране на изображения, който успява да дешифрира думите под кафявата хартия, без да уврежда крехкото книжно наследство.

„Всеки, прочел пасажите, няма да успее да скрие усмивката си“, споделя Франк ван Ври, директор на института, помогнал в дешифрирането на страниците.

Скритите страници в дневника на Ане Франк съдържат разсъждения върху сексуални теми и мръсни шеги:

„Ане Франк говори за секс по един безобиден начин“, казва Роналд Леополд от музея в Холандия, посветен на живота на момичето. „Като всеки друг подрастващ, тя е била любопитна на тази тема“.

Една от шегите, които 15-годишното момиче пише, е:

„Знаете ли защо нацистките идват в Нидерландия?

За да служат като матрак на войниците.“

Друга част от скритите пасажи гласи:

„Мъж се прибира вкъщи късно вечерта и осъзнава, че съпругата му е била с друг мъж в леглото. Претърсва цялата къща и накрая решава да погледне в дрешника. Там вижда чисто гол мъж и, когато го пита какво прави там, човекът в дрешника му отговаря:

„Ако щеш вярвай, но чакам влака.“

В страниците са описани и разсъжданията на Ане върху сексуалното любопитство и промените, които настъпват с тялото през пубертета. Описва първата менструация на едно момиче като „знак, че вече може да бъде с мъж, но не го прави, разбира се, докато не се омъжи“:

„Понякога си представям, че някой идва при мен за съвет относно сексуален проблем“, продължава тя размишленията си. Опитва се да опише „ритмичните движения“ и „вътрешното лекарство“, което предпазва от нежелана бременност.

Оказва се, че госпожица Франк има познания и по други, не по-малко любопитни за едно дете теми:

„Мъжете, ако са нормални, ходят по жени. Тези жени стоят на улицата и ги викат, за да тръгнат заедно. В Париж има големи къщи, които служат за това. Татко е бил там.“

Като цяло и двете тайни страници от дневника на Ане Франк съдържат 5 задраскани фрази, 4 мръсни шеги и 33 реда разсъждения върху секса и проституцията. Ръководството на музея твърди, че това не е първият път, в който тинейджърката пише за секс.

„Страниците няма да променят начина, по който виждаме Ане“, подчертават те. Все пак обаче не става ясно защо точно тези пасажи са покрити с кафява хартия.

При първото издаване на книгата през 1947 година с избрани страници от дневника ѝ и редакциите на баща ѝ, могат да се прочетат невинни детски обръщения като „котенце“ към „онези“ части на женското тяло. Разширените издания през 1986-та и 1991-ва обаче предоставят нова информация, свързана с неговото интимно изследване:

„Докато бях на 11 или 12, дори не знаех, че имам втори брой срамни устни във вътрешната част, които не се виждат. Още по-забавното е, че си мислех, че жените пишкат от клитора.“

Разсъжденията на Ане вероятно си приличат с тези на всички други деца по света. Да, дневникът ѝ съхранява изключително драматична и специална история. Но истината е, че той е като всички други детски тайни дневници. Защото децата пишат в тях, за да изразят мислите, които ги терзаят. 

Новооткритите пасажи са важни, защото разкриват развитието на знанията на своя малък автор, докато е изолиран от външния свят. Показват как крехката детска психика създава въображаем събеседник, за да изгради своеобразна литературна среда и да разкаже като приказка за онези неудобни и забранени неща, които я вълнуват. Нещо повече, те ни доближават още повече не само до писателката Ане Франк, но и до мъдрото 15-годишно момиче, чиито размисли продължават да ни удивляват и до днес.  

 

Източник: Една.бг

 

По публикацията работи: Ивайла Андонова