Видовден – ден за възмездие и справедливост. Какво не трябва да правим?

В средата на годината на 15 юни според народната традиция се чества Видовден – ден за възмездие и справедливост, когато всеки си получава заслуженото за сторените дела

Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропускала да „види“ пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказвала. Оттук е и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. времето за възмездие, когато всеки ще плати за греха си. Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден: „Господ забавя, но не забравя!“. Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка. Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по стар стил/. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия.

Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците – градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.

5 юни в народните вярвания се приема като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота.

Имен ден днес празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.

По публикацията работи: Ивайла Андонова