Луната всъщност е много по-млада

Водещата теория за формирането на спътника е, че космически обект с размерите на Марс се е сблъскал със Земята преди 4,51 млрд. години

Точният механизъм и времето все още са въпрос на спекулации, но има общ консенсус, че това се е случило преди 4,51 милиарда години, приблизително 140 милиона години след раждането на Слънчевата система

Екип от германски изследователи представи сега преработен времеви график. Според техните изчисления, Луната е малко по-млада, приблизително на възраст 4,425 милиарда години, плюс или минус 25 милиона години, което я прави 85 милиона години по-млада, отколкото се смяташе досега, се казва в проучване, публикувано в Science Advances.

Основен проблем при датирането на Луната е, че никоя от скалите, открити там от шестте мисии „Аполо“, и трите съветски робота не са достатъчно стари. Дълго време Луната е била покрита от магмен океан, до 1000 километра в дълбочина. Разбирането колко дълго е оцелял този магмен океан е ключова стъпка в установяването на възрастта на нашия естествен спътник.

„Резултатите от модела показват, че магменият океан на Луната е бил дълголетен и са били нужни почти 200 милиона години, за да се втвърди напълно в скалата на мантията“, казва в изявление водещият автор Максим Морис от Германския аерокосмически център.

„Времевата скала е много по-възрастна от изчислената в предишни проучвания“, добави колегата му от същия център Никола Тоси. „По-старите модели дават период на втвърдяване само 35 милиона години“.

Ако моделът на двамата учени е правилен, скалите по повърхността на Луната трябва да са се втвърдили в различни периоди, което би довело до скали с малко по-различен състав. Екипът успя да изработи модел на скалния състав и неговата възраст. Следващата стъпка е била да ги сравнят с наличните лунни скали и оттам е започнало преразглеждането на възрастта на Луната.

„Сравнявайки измерения състав на лунните скали с прогнозирания състав на магмения океан от нашия модел, успяхме да проследим еволюцията на океана обратно до неговата начална точка, времето, в което се е образувала Луната“, обясни третият автор на проучването Сабрина Швингер също от DLR.

Интересното е, че образуването на Луната, както е датирано в това изследване, съвпада с образуването на земното ядро. Ако това е така, Луната се е образувала в самия край на формирането на нашата планета.

По публикацията работи: Ивайла Андонова