На 24 юли 1911 г. американският археолог Хайръм Бингам III открива руините на Мачу Пикчу, древно селище на инките в Перу, което днес е една от най-посещаваните туристически дестинации, съобщиха от морето.нет.
Скрит в камениста област на Северозапад от Куско, комплексът Мачу Пикчу е смятан за лятна резиденция на владетелите на инките, чиято цивилизация е напълно заличена от испанската конкиста през 16-ти век. Стотици години след това съществуването му остава в тайна, известна само на местните хора в региона. Това се променя през 1911 г., когато Бингам пристига с малък екип изследователи, за да търси известният „изгубен град на инките“.
Пътувайки пеша и с мулета, Бингам и екипът му си проправя път от Куско до долината Урубамба, където местен земеделец им казва, че има руини, разположени на върха на близка планина. Той нарита планината Мачу Пикчу, което означава „стар връх“ на местния език Кечуа. На следващия ден – 24 юли – след тежко изкачване по склона на планината в студено и дъждовно време, Бингам среща малка група селяни, които му показват останалата част от пътя. Воден от 11-годишно момче, археологът вижда за пръв път заплетената мрежа от каменни тераси, които съставят входа към Мачу Пикчу.
Развълнуваният Бингам разпространява новината за откритието си в книга, превърнала се в бестселър, което кара хиляди туристи да последват стъпките му в търсене на града на инките. Самият комплекс е с дължина от внушителните 8 км с повече от 3 000 стъпала, свързващи различните нива и общо 140 каменни конструкции.
Днес повече от 300 000 души посещават Мачу Пикчу всяка година, което превръща археологическия обект в един от най-важните за Южна Америка и най-посещаваната забележителност в Перу.
По публикацията работи Илона Маринова.