Правомощия и свикване на ВНС

Великото Народно събрание има твърде отговорна и важна задача и затова е изграден специален режим за неговото свикване

Решението за свикване на ВНС трябва да идва от най-малко 2/3 от всички народни представители, т.е поне 160.

След като това решение бива гласувано положително, в рамките на 3 месеца се насрочват избори от Президента на Република България.

След избиране на ВНС, Народното събрание, взело решение за свикването на ВНС, се разпуска.

ВНС се състои от 400 депутати, за разлика от постоянно действащото Народно събрание, съставено от 240 – цели се по-широко представителство, поради значимостта на работата на учредителния орган.

Въпреки че може да изменя Конституцията, ВНС не може да се произнася по всички въпроси, които сметне за добре, а само по тези, за които е изрично свикано.

Щом го направи, следва да преустанови работата си и да се разпусне.

В някои случаи обаче може да се наложи ВНС да продължи дейността си като Народно събрание. Така става след приемане на сега действащата Конституция, когато през 1991 депутатите от VII ВНС продължават дейността си по-дълго от предвиденото поради сложната политическа обстановка в страната.

Правомощията на учредителния орган са закрепени в действащата Конституция.

ВНС:

-приема нова конституция – основният закон, който предопределя насоката на развитие на страната и принципите на управление. Пример за такъв принцип е – „Република България е правова държава“ и се управлява според Конституцията и законите;

-решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на държавата, както и ратифицира (приема закон, с който въвежда в действие) международни договори, които предвиждат такова изменение;

-решава въпроси, които са свързани с промяна на формата на държавно управление и държавно устройство – промени, свързани с това как се формират главните държавни органи и как се осъществява властта на местно и централно равнище. България например в момента е парламентарна република с местно самоуправление, за разлика от САЩ, която е президентска република с федеративно устройство. За да се превърне и България във федерация, следва решението да бъде прието изрично от Велико народно събрание.

-решава въпроси за изменение на принципа, че Конституцията има пряко непосредствено действие – с други думи, че всеки гражданин на страната ни може директно да се позове на правата си, закрепени в нея, стига естетвено правото да може да бъде упражнено, без да се налага допълнителна конкретизация от страна на законодателя;

-решава въпроси за изменение на принципа, че договори, ратифицирани по конституционен ред, публикувани в Държавен вестник и влезли в сила, стават част от вътрешното право на страната и имат предимство пред вътрешни норми, които им противоречат – това правомощие определя възможността на учредителите да преценят по какъв начин страната ни да бъде обвързана от международните договори, по които е страна;

-решава въпроси за изменение на принципа, че основните права на гражданите са неотменими;

-решава въпроси за изменение на забраната при обявяване на военно или извънредно положение да бъде ограничено упражняването основните права като живот, физическа и телесна неприкосновеност, право на справедлив съдебен процес, неприкосновеност на личния живот, свобода на съвестта, мисълта, свобода на избор на вероизповедание, религиозни или атеистични възгледи;

-решава въпроси за изменение и допълнение на процедурата за промяна и приемане на Конституцията.

Заседанията на Великото народно събрание досега

I ВНС заседава в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател екзарх Антим I. Избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.

II ВНС заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. с председател Тодор Икономов. Суспендира Търновската конституция и въвежда Режима на пълномощията, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни права да управлява страната 7 години с помощта на Държавен съвет.

III ВНС заседава в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г. с председател Георги Живков, по-късно заместен от Димитър Тончев. Избира за княз принц Валдемар Датски, а след отказа му да заеме престола избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз.

IV ВНС заседава в Търново от 3 до 17 май 1893 г. с председател Димитър Петков. Приема закон за изменение на 13 члена от Търновската конституция – създават се две нови министерства, князът получава правото да награждава с ордени, променят се ограниченията на вероизповеданието на монарха и престолонаследника и други.

V ВНС заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г. с председател Стоян Данев. Приема изменение на Търновската конституция – титлата княз се заменя с цар, разширяват се външнополитическите правомощия на монарха и други.

VI ВНС заседава в София от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. с председател Васил Коларов. Изработва и приема през 1947 г. Конституция на Народна република България и други важни закони.

VII ВНС се открива във Велико Търново, но заседава в София от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г. с председател акад. Николай Тодоров. На 12 юли 1991 г. приема Конституцията на Република България и продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ново такова.

 

 

По публикацията работи: Моника Цанкова