Лилавият цвят не присъства в националните знамена. Каква е причината?

Замисляли ли сте се защо лилавият цвят не присъства на нито един национален флаг?

Към 2020 г. в света има 197 независими държави. Изненадващо, лилавото не може да се види на националните знамена на тези страни, информира порталът ЯндексЗен.

В историята няма нито една цивилизация, кралство или империя, които да използват лилав цвят в държавните символи, предава „Дарик“.

Каква е причината за тази цветова дискриминация?

Факт е, че до 19 век лилавият пигмент е много скъп. Лилавите дрехи стрували страхотни пари и било достъпно само за кралските семейства. Да оцвети всичките си знамена в този цвят не би било по силите на никоя държава по това време.

Знамената на повечето страни са наследство от далечното минало. Някои от тях, например Гърция, имат своята история от Античността. Цветовете на руското знаме се появяват в символиката през XIII в. Оказва се, че в тези времена лилавото не може да заеме своето място.

А защо било толкова скъпо?

Виолетовият цвят се получава от пурпурно багрило. Лилавото се извлича от редки морски мекотели. Проблемът е, че процесът е доста енергоемък и тези животни живеят само край бреговете на съвременен Ливан.

За да се направят 70 грама от багрилото, е необходимо да се уловят 10 хиляди от тези мекотели. За сравнение, за боядисване 1 кг. вълната се нуждае от 200 грама органично лилаво багрило, което означава, че над 30 хиляди морски животни трябва да бъдат уловени и обработени.

През III век от н.е. 1 кг. вълна, боядисана в лилаво, се оценява на 50 хиляди денария, в съвременни пари – повече от 9 хиляди долара. Паунд лилава коприна струва 28 хиляди долара.

Лилавият плат бил толкова скъп, че понякога дори римските императори били възпрепятствани да си го позволят. През 275 г. император Аврелиан не позволил на жена си да купи лилав копринен шал на стойност 300 хиляди денария. Историците са изчислили, че цената на шала е била еквивалентна на 56 хиляди долара.

Излишно е да казвам колко печеливш бил този бизнес? Смята се, че тайната на правенето на лилаво е измислена от финикийците. През Античността и Средновековието основните центрове за производство на лилаво са два ливански града – Тир и Сидон. Най-висококачественото лилаво е признато, че произхожда от гр. Тир. Носи се дълго време, понася добре прането и не избледнява на слънце.

Имайки предвид високата цена, само най-богатите хора носели лилави дрехи – кралски семейства, съпруги на министри, духовници, търговци.
Всичко това се променя през 1856 г., когато 18-годишният химик Уилям Хенри Перкин успява да създаде синтетично лилаво. Предприемачът убеждава семейството си да започне да произвежда и продава лилава боя и става невероятно богат. В края на XIX век лилавото става общодостъпно.
Всъщност, лъжем се, че никоя държава няма лилав цвят на знамето си:

Папагалът на държавното знаме на Доминиканската република е боядисан в лилаво. Никарагуа е щедда в добавянето на лилав цвят към дъгата. Боливия има много ярък флаг, който включва всички цветове на дъгата.

Столицата на Япония, Токио, не е отделна държава, но знамето на префектурата е бяло слънце върху лилав банер.

По публикацията работи Снежина Раева