Николова: В някои курортни зони по Южното Черноморие регистрирахме 20% ръст на туристи

Това заяви министърът на туризма на проведената работа среща в Бургас с представители на Сдружение „Рафаел-инфо-култура и туризъм“

Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова проведе работна среща с представители на Сдружение „Рафаел-инфо-култура и туризъм“ – Бургас. В нея участваха изпълнителният ѝ директор Валентин Атанасов и председателят на организацията Злати Ковачева.

Министър Николова поздрави събеседниците си за положените усилия от членовете на сдружението през летния сезон, белязан от тежката световна криза от COVID-19.

„Редица представители на бизнеса продължиха да работят и проявиха гъвкавост въпреки предизвикателствата. В някои курортни зони по Южното Черноморие дори беше регистриран 20% ръст на туристи”, посочи вицепремиерът.

Тя обърна внимание на факта, че много българи избраха да почиват у нас въпреки пандемичната обстановка. Над 2,5 млн. наши сънародници са пътували в родината от началото на годината, а чуждестранните туристи са около 1,1 млн.

„Близо 550 000 са българите, посетили черноморските ни курорти през лятото и това е безспорен успех, който се дължи на професионализма на бизнеса и стриктното спазване на противоепидемичните мерки. Ще разчитаме българите да изберат зимните курорти и да подкрепят сектора в следващите месеци, както и да подготвят по-добър летен сезон 2021 г.“, каза още Николова.

„България трябва да се утвърди като целогодишна дестинация, която предлага не само море и ски ваканции, но и много интересни маршрути за балнео, СПА, културно-исторически, зелен планински, гурме и други видове туризъм”, подчерта още министърът. Тя приветства идеята на сдружението да се създаде професионално предаване за туризъм, което ще се реализира във видеоплатформа и ще обхваща теми от цялата страна.

Според представителите на сдружението България отдавна е дестинация за четири сезона, но светът все още няма достатъчно информация за това. Организацията работи и по други проекти за промотиране на страната, сред които и „Странджански села”.