Испанската фламенко звезда Давид Перес разкрива тайните на фламенкото дни преди гастрола си във Варна

Горещото танцово шоу от програмата на извънредното есенно издание на Европейския музикален фестивал Варна 2020 ще събере ценителите на испанската култура в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна на 11 октомври

В последните дни преди спектакъла си в рамките на 17-то издание на Европейския музикален фестивал Варна, испанската фламенко звезда Давид Перес, признава готовността си да докосне сърцата на българската публика. Перес ще танцува на 11 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна. Аплодираният в Европа, Азия и Близкия Изток фламенко танцьор ще играе във Варна спектакъла на чувствата „Puntal“. 

Преди да тръгне към България Давид Перес беше любезен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

Вашият спектакъл „Puntal“ е определян като спектакъл на чувствата. Какви чувства събира той и как ги предавате на публиката?

„Puntal“ е чиста емоция, тъй като е спектакъл на живо, който се сътворява отново и отново всеки път. Моментът, времето, пространството и емоционалното състояние на артиста са изключително важни в това живо съществуване. Това е представление с музикална, хореографска и сценична основа и нещата се случват в него с голяма доза импровизация. Така че всичко, което чувстваме в момента, в който излезем на сцената, цялото ни вълнение, се отправя към публиката. Всяко представление на „Puntal“ е различно, вълшебно и единствено, защото нашето душевно състояние и случващото се на сцената е част от замисъла на самия спектакъл. Фламенкото е живо и ние, артистите, предаваме на хората в залата нашите радости, тъги, страсти. Това ни носи голямото удовлетворение.

Спектакълът има за тема основите – кои са основите на фламенкото?

„Пунтал“ възпява произхода на фламенкото, с китарата и с танците. Това са трите опорни стълба на фламенкото – пеенето, от което то произлиза, свиренето – китарата, и танцът. Ще ги видите представени на сцената във Варна от китарата на Мигел Перес, гласа на Хавиер Ривера и от моя танц.

Признават ви за водещо лице на съвременното фламенко. Какво отличава съвременното от традиционното фламенко?

Смятам, че съм по-скоро традиционалист, макар да съм в крак с нашето време. Отнасям се с уважение към музиката на фламенкото, към неговата визуална и сценична естетика, и не търся ефекта на всяка цена. Адаптирам традицията към съвременните времена, защото изкуството на фламенкото е живо, в непрекъсната еволюция, в синтез и растеж. То се обогатява в миксове с друга музика, с други танци и изкуства. Бих казал, че начинът ми на изразяване е още класически, но същевременно с духа на новото време. Не съм авангарден, не съчетавам стиловете безсмислено, а се опитвам да прибавя към традицията моите преживявания, защото, каквото и да говорим – традиционното изкуство винаги се разбира, докато съвременното понякога е неразбираемо и недостъпно за всеки.

Как предавате посланията на фламенкото на хората от различни други култури – вие имате голям успех и в Азия, и в Близкия Изток?

Всяка култура има своя емоция, свой начин на изразяване на чувствата. И тъй като самото фламенко е смес от различни културни традиции, ако то е направено със сърцето, публиката навсякъде по света може да разпознае в него елементи, които са близки до нейната душевност. Всяко изкуство, което носи душа, има харизма и наистина не се нуждае от обяснение. То трябва само да бъде поднесено пред възприемчива публика, която е с отворено сърце за преживяването.

Знаете ли нещо за българските фолклорни танци?

Преди няколко години по време на един от моите гастроли в София имах възможността да посетя репетиция на балетната трупа на Софийската опера и балет. Очарован съм от фолклорните мотиви, които те интерпретираха, влюбих се в танца им.

Познавате ли българската публика и какъв е вашият подход към нея – ще ни накарате ли да се влюбим във фламенкото? Каква е разликата между традиционното и съвременното?

За радост познавам българската публика, защото имах възможността да изнасям няколко пъти спектакли в България. Мисля, че това е подготвена публика, свикнала на добри образци на изкуството. Хората оценяват нашето шоу, чувстват неговите ритмични и музикални основи. Много съм щастлив от факта, че в България фламенкото се разбира и приема добре. Затова във Варна на 11 октомври ще дойдем с готовност да дадем най-доброто от себе си, да се раздадем от цялото си сърце и да поднесем на публиката ритъм, музика, танци и фламенко изкуство, което да докосне всички в Зала 1 на Фестивалния комплекс.

Давид Перес танцува с огромен брой фламенто трупи. Най-значимите му спектакли са: „В духа на 6 струни“ на Хосе Луис Ортис Нуево, „Разтърсвания“ и „Два гласа за един танц“ с Ниньо де Пура и Маноло Франко (китаристи) и Карлос Пиняна (певец), финалната вечер на фламенко биеналето в Рим 2009 със спектакъла „Севилска вечер“, спектакълът „Четири вечери“ на фламенко биеналето в Севиля 2008, „Фламенко въздишка“ на танцьорката Мануела Карраско, „Кармен“ на Салвадор Табора.

Откакто е започнал своя творчески път, Давид Перес танцува в най-различни „таблаос“: „Ел Аренал“, „Лос Гайос“ (Петлите), „Каса де ла Мемория (Дом на паметта), „Севилско патио“ или „Каса Патас“. Критикът Хуан Верхильос го определя като „Прочувствен до мозъка на костите“, а Хавиер Прието казва, че Перес танцува „новата фламенко традиция“.

От 2004 г. Давид Перес се изявява и като хореограф. Неговият спектакъл „Фламенкос“ покорява с огъня си Нидерландия, Турция, Азия, Кения и Кувейт. Постановката му „Фламенкото“ се играе 6 месеца в Токио, представена е и в София и Русе. Артистът съчетава многобройните си турнета в чужбина с преподавателска дейност в академията на Мануел Бетансос.

Разговаря Нина Локмаджиева