Да върнат детето ти със съмнения за COVID-19: Варненска майка споделя за трудностите

Допълнителни противоепидемични мерки бяха въведни от здравния министър във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция в страната

Част от тях са пряко свързани с учебния процес, и по-точно – гимназисти и студенти вече се обучават изцяло онлайн.

Затягат мерките: Гимназии и университети минават на онлайн обучение

По-малките деца продължават да учат присъствено.

Екипът на „Нова Варна“ се свърза с майка на второкласник, която ни разказа как детето й е било върнато със съмнения за коронавирус и защо онлайн обучението я притеснява, и не го предпочита.

– Случвало ли се е от началото на тази учебна година Вашето дете или някое друго, от класа например, да бъде върнато от училище, заради съмнения за COVID-19?

– Моят син е с бронхиална астма, за което съм дала бележка в училище още в началото. По това време на годината, предвид различни фактори, освен хроничното му заболяване, е нормално да се закашля. Миналата седмица го оставих на училище. Не след дълго от там ми се обадиха, че детето има температура 37,5 и ме помилиха да отида да го взема. Съмненията им, естествено, бяха свързани с коронавирусна инфекция, заради което синът ми е бил отведен в така наречената стая-изолатор, където да изчака пристигането ми.

Искам само да вметна, че в нашето училище, не знам за другите, мерят температурата на децата с електронни термометри, които често не показват вярната температура и отделно, трябва да се зануляват на определен брой измервания. Както и да е. Взех синът си, отидох до аптека и купих галиев термометър, за който знам, че показва с изключителна точност измерените градуси. Премерих му температурата, която беше 36,3. Оставям на вас да прецените дали е смъкнал 1,2 градуса за не повече от 30 минути или първото измерване не е показало правилната температура.

Мога да споделя и друг случай в съседно на нашето училище. Една от майките ми разказа за дете, което е кихнало в час и е било изпратено вкъщи за седмица. Без други съмнения и без никакви симптоми – заради едното кихане. Следователно, родителите са били принудени да го заведат на лекар. Първо, за да бъде прегледано и второ – за да вземат болничен, с който да извинят отсъствията му. Приемлива ли е тази ситуация? В болницата се струпват десетки хора. Ако детето ти е здраво, е напълно вероятно, след като го заведеш, то да се зарази. И не е казано, че трябва да е с коронавирус. Може да е всякаква друга вирусна инфекция.

Но искаш, не искаш, след като са ти го върнали от училище, си длъжен да вземеш бележка, за да извиниш отсъствията му.

– Какви са основните Ви притеснения, свързани с минаването изцяло на онлайн обучение?

– Моето дете тази година е във втори клас. Вниманието на децата до четвърти клас така или иначе се привлична най-трудно. Притесненията ми са, че детето ми ще остане неграмотно. В интерес на истината, предпочитам да пишат годината нулева, вместо да преминават на електронно обучение. Като виждам как едвам наваксват с материала от миналата година, не ми се мисли, ако и тази я изкарат изцяло вкъщи пред компютрите.

– Защо според Вас ученици и студенти преминаха на онлайн обучение, а малките деца останаха да се обучават в класните стаи?

– По-големите деца са по-отговорни. На тях можеш да им обясниш какво, защо и как. Доста по-трудно е да накараш едни второкласник да седне за няколко часа пред компютъра и да слуша какво му се говори, камоли да го запомни. Ще се повторя, но отново ще кажа, че вниманието на малките деца се привлича много по трудно и дори да успееш, може много бързо да се разсеят и да забравят какво изобщо са чули. Децата са свикнали класният ръководител да изпише на дъската всичко ново, което трябва да се научи. На тях им трябва повече време, за да разберат това, което виждат и чуват. От изключително значение е да има някой, който да им го обясни, когато е нужно. По-големите ученици могат да седнат да учат сами.

При гимназистите и студентите по различните предмети има различни преподаватели. При малките е единствено класният ръководител. Те са в затворен кръг, като едно малко семейство и контактът дори в училище е ограничен. Няма го този риск, който го има при по-големите при срещата с повече от един преподавател.

Друго много важно нещо са контактите извън училищните заведения. Гимназистите и студентите се срещат и общуват с много повече хора, отколкото едно дете между 7 и 10-11 годишна възраст. А и колко родители на малки деца ще ги пуснат, ако знаят, че навън е опасно за здравето им, особено сега, когато застудее? Контактите на по-малките са основно у дома, сред семейството и кръгът им е далеч по-стеснен.

 

По интервюто работи: Моника Цанкова