Изневяра, преследване и убийство завършиха с 8-годишна присъда

Варненският апелативен съд потвърди присъда за убийство след изневяра 

Апелативният съд във Варна потвърди изцяло присъда на Добричкия окръжен съд, с която подсъдим е бил признат за виновен за убийство в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида. Иван Ж. е извършил деянието по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Първоинстанционният съд му е определил да изтърпи лишаване от свобода за срок от 8 години. Той трябва да изплати обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци – наследници на жертвата – в размер на общо 270 000 лв. 

Присъдата е обжалвана от подсъдимия пред Апелативния съд с искане за намаляване на наказанието и на обезщетенията. Недоволни от нея са и частните обвинители, които искат връщане делото за ново разглеждане. При постановяване на решението си въззивната инстанция се съобрази с установените факти:

Съпругата на Иван Ж. започнала интимна връзка с Румен Р. Двамата се усамотявали в автомобила на мъжа в отдалечени места в Добрич. На 31 октомври 2018г. Румен взел с колата си жената. В същото време шофирайки, съпругът й я забелязал да се качва в чуждото превозно средство. Той последвал колата до поляна в гората. Заварил двамата на задната седалка. Последвало стълкновение и размяна на удари между мъжете. След това съпрузите се прибрали в дома си. 20 дни по-късно случаен минувач видял изоставения автомобил. В близост било открито тялото на мъртвия Румен Р. 

Подсъдимият и защитата му претендират, че е извършено не убийство, а смъртта е причинена по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Съдебният състав не приема тази теза. Налице е умисъл за убийство, а не за телесна повреда, тъй като са нанесени множество тежки удари върху жизненоважни центрове на тялото. В резултат са причинени сериозни увреждания. Вследствие на побоя пострадалият е доведен до животозастрашаващо състояние, а настъпването на смъртта е било неизбежно. Съдът обръща внимание на факта, че подсъдимият е изоставил ранения сам, в отдалечено и усамотено място, въпреки тежкото му състояние. 

Апелативният съд намира размера на наложеното наказание за справедлив. Първоинстанционната присъда е правилна и в гражданската й част, тъй като е обосновано близките на починалия – майката, двамата братя и сестра му – да бъдат възмездени. Присъдените обезщетения отговарят на житейския критерий за справедливост и на практиката на съдилищата. 

С тези аргументи, въззивният съд прецени, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, и я потвърди изцяло.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.