Бащата на двете убити деца в Сандански: Подавах сигнали до институциите, но не ми повярваха (ВИДЕО)

Можеше ли трагедията в Сандански, при която майка уби двете си деца, да бъде избегната?

Екип на bTV се срещна с бащата на 3- годишното момиче и 5-годишното момче. Той разказа своята версия за случилото се.

Месец и половина преди трагедията, майката и децата се изнесли от дома на Георги Трайков. Той прекарал близо 50 дни, без да ги види или чуе. Разказва, че подавал сигнали до институциите, но от там го успокоявали, че децата му са на сигурно място.

„47 дена не ги бех виждал, 47 дена да не си видиш децата“, казва Георги.

Разказва, че е подавал сигнали до институциите, но от там го успокоявали, че децата му са на сигурно място.

„Нито една институция не ми поверва за това, което се случва. Социални грижи, закрила на детето, в полицията съм ходил, молил съм се, хората са казвали – децата са при майката, няма страшно, няма страшно, в Закрила на детето казах: „Добре, бе хора, ако стане нещо, кой ще обвиняваме после?“, разказва бащата.

Проблемите с Кристина не са отскоро. Появили се още след раждането на първото им дете. Но в последните месеци се задълбочили.

„Трудно се справяше с работата си, навсякъде, не и се работеше, нямаше все едно стимул, не и се работеше. Викам: „Искам да видя, Криси, стимул в тебе, ти добре ли си и децата ми са добре и аз съм добре, какво повече от това“, разказва Георги.

Ден преди фаталната дата Кристина и децата се прибират у дома. И се случва непоправимото. Тогава брат й Милян Дончев се прибира от чужбина, където живее от 10 години. Той твърди, че сестра му е била жертва на системен семеен тормоз.

„Тя е един смачкан човек, аз не мога да я позная, това не е моята сестра. Никога не е имала признак на агресия“, казва Милян.

„Тех ги беше срам да си признаят. С майка й разговарях, майка й каза: „Да, ние също усещаме, че има некакъв проблем“, време е да направим нещо, за да продължим да живеем, защото аз живея за тези деца“, казва Георги Трайков.

Социалната служба в града отрича да е знаела за проблемите в семейството. А от отдела за закрила на детето, с който многократно се опитахме да се свържем, ни затваряха телефона.