Пластмасата, която консумираме заедно с храната

Знаете ли реалното количество пластмаса, което поглъщаме, без дори да знаем, при приема на храни и напитки?

Какво има за вечеря? Лего суши, бургери от кредитни карти или “добре приготвено“ парче PVC тръба? Тези примери може да звучат крайно, но въпреки това представят кумулативното количество микроскопични парчета пластмаса, които консумираме всеки ден, месец, година.

Хората може да поглъщат еквивалент на кредитна карта от пластмаса на седмица, заключава проучване на Световния фонд за природата (WWF) за 2019 г.

Това се случва главно чрез питейната вода, но също и чрез храна като черупчести мекотели, която обикновено се яде цяла, така че пластмасата в храносмилателната им система също се консумира.

Ройтерс използва резултатите от проучването, за да илюстрира колко всъщност е това количество пластмаса за различни периоди от време.

За месец поглъщаме количество колкото 4х2 лего тухла от пластмаса, а за една година – количеството пластмаса в каска на пожарникар.

При този темп на консумация, за десетилетие бихме могли да изядем 2,5 килограма пластмаса, еквивалентно на над две големи парчета пластмасова тръба. И за цял живот – да изконсумираме около 20 килограма микропластмаса.

Производството на пластмаси нарасна през последните 50 години с широкото използване на евтини продукти за еднократна употреба. Тъй като пластмасата не е биоразградима, а се разпада само на по-малки парчета, в крайна сметка се озовава навсякъде, затрупвайки плажове и задушаваща морската дива природа, както и в хранителната верига.

Застанал на брега на защитена от дивата природа солница в Южна Англия, Малкълм Хъдсън, професор по екология в Университета в Саутхемптън, казва, че има все по-големи количества дори по-малки частици, наречени нанопласти, в околната среда, които са много по-трудни за откриване и които вероятно също поглъщаме.

„Те могат да преминат в кръвта или лимфната ни система и да попаднат в нашите органи“, каза Хъдсън. „Тези пластмасови частици са малки бомби със закъснител, които чакат да се разпаднат на достатъчно малки парчета, за да бъдат погълнати от дивата природа или от хората и след това потенциално да доведат до вредни последици.“

 

Източник: БГНЕС