С венци и цветя Варна почете 173 години от рождението на Ботев (СНИМКИ)

Община Варна почете 173-та -годишнина от рождението на Христо Ботев с полагане на цветя и венци пред паметника му в Морската градина

Поради ограниченията, наложени от епидемиологичната обстановка, събитието не премина по установения протоколен ред. Венци и цветя поднесоха кметът на Варна Иван Портних, областният управител Стоян Пасев, председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов, организации и граждани.

История

Христо Ботев е роден през 1848 година в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.