Предизвикателства и политика

Как Варна се ориентира към бъдещия програмен период

В предходния период на финансиране от ЕС, Варна имаше непостоянна и импулсивна политика на избор на проекти за финансиране почти във всички области.  От една страна, това беше подход, който се оказа печеливш поради бързото мобилизиране на финансови и административни ресурси в проектни политики, лансирани от националната власт. Това ясно се видя и от последната извънредна сесия на Общинския съвет за участието по ЕС програма с цел създаване на дигитален иновативен хъб. От друга страна, нямаше цялостна визия и яснота в рамката на агломерацията за 2013 – 2020 г., което не създаде високо обществено доверие в европейското финансиране за града.

В следващата програмна рамка 2021-2027 г. Варна се изправя пред нови предизвикателства, за които местната администрация трябва да се подготви адекватно според изискванията и промените на Съюза.

ЕС иска по-интелигентна Европа чрез иновации, дигитализация, икономическа трансформация и подкрепа за малкия и средния бизнес. Също така основни приоритети са – Европа до гражданите чрез подкрепа на местно ниво, ръководени стратегии за развитие и устойчиво градско развитие в целия ЕС.

Интересен и основен момент за местната администрация е политиката на сближаване, която подкрепя ръководени от местните власти стратегии за развитие и дава правомощия на общините в управлението на средствата.  Урбанистичното измерение на политиката на сближаване се засилва на 6% от ЕФРР, което е посветено на устойчивото градско развитие и нова програма за изграждане на мрежи и изграждане на капацитет за градските власти чрез Европейската градска инициатива.

Тук идва актуалният въпрос към местната власт – Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие – BG16RFOP001-1.002, който се предава годишно до края на 02.2021 г.

(Уточнение: това е само един от текущите проекти, които се предават, но съдържа и цялостната стратегия за града)

Основната насока на ЕС е вече да не се разчита до толкова на националните програми, а да се насочи финансиране директно към месните общности в конкретни теми.

Визията за Варна, която се дава от местната администрация и кмета на Варна, е пътната карта „Варна град на знанието“. Тя включва в себе си съвместни дейности на бизнеса, местната власт и университетите.

За разлика от предходния програмен период, заложените политики от Европейската комисия изискват консолидиран подход и привличане на частно финансиране в местните проектни политики. Целта е по-висока резултатност за бизнеса и хората. Акцент за „Варна град на знанието“, освен националните програми, е и Програмата за цифрова Европа на стойност 7,5 милиарда евро.

Тя ще осигури финансиране за проекти в пет ключови области: суперкомпютър, изкуствен интелект, киберсигурност, усъвършенствани цифрови умения и осигуряване на широкото използване на цифровите технологии в икономиката и обществото.

Друг акцент е програма Interreg – новото поколение програми за междурегионално и трансгранично сътрудничество. Те имат за цел да  помогнат на държавите-членки да преодолеят трансграничните пречки и да развият съвместни услуги.

Двигател и ползвател на акцентираните програми трябва да се явят университетите  и  бизнеса, които своевременно да се реформират и да се преборят със съвместни усилия да получат повече подкрепа за изграждане на общоевропейски клъстери в приоритетни сектори като големи данни, кръгова икономика, напреднало производство или киберсигурност.

Обединяването на множество участници в правилата за финансиране от ЕС ще доведе до промяна в условията и метода на реализация. Дали това ще се отрази на Община Варна и администрацията своевременно ще реализира необходимите реформи предстои да видим. А спекулациите, че пътната карта е „ВИП“ за определени фирми и университети, зависи от това какви ще са реализациите в проекти и кой може да участва в меморандума  „Варна град на знанието“.