Какво означава 3-ти март за варненци, говори д-р Невян Митев

Д-р Невян Митев е директор на Парк-музей на бойната дружба – 1444 г., филиал на Националния военноисторическия музей. По случай Националния празник на България, екипът на „Нова Варна“ се свърза с него, за да ни разкаже малко повече за Освобождението на град Варна. 

• Кои са най-любопитните моменти от опитите за освобождение на Варна от османско иго?

Опитите за Освобождение на Варна от османско иго започват още от втория поход на полско-унгарския крал Владислав III, който загива в известната битка срещу турците на 10 ноември 1444 г. и получава посмъртно името „Варненчик“.

През XIX век Варна играе важна стратегическа роля в Руско-турските войни. По време на войната от 1828-1829 г., след тримесечна обсада руските войски успяват да превземат крепостта. Цар Николай I изпраща златна сабя и писмо до главнокомандващия граф Воронцов. Владетелят заповядал 12 от пленените при Варна оръдия да се изпратят във Варшава, където да се поставят на подходящи места, в чест на падналите герои и на руските воини, които отмъстили за гибелта на крал Владислав.

Любопитен момент от историята на нашия град, който има връзка с войните между османската държава и Русия, е фактът, че по време на Кримската война полският легион, който бил в състава на османската армия, изградил паметник на мястото на полесражението от 10 ноември 1444 г. върху северната могила, която днес е известна като „Мурадовата“. Официалното откриване на монумента станало на 22 юли 1856 година. 

В последната от Руско-турските войни, Освободителната от 1877 – 1878 година, град Варна се намира в малко по-различно положение спрямо предходните войни.

• Кои са основните епизоди при освобождаването на Варна през 1878 г.?

По време на Освободителната война във Варна се струпва многочислена турска армия, която според различни източници наброявала около 22 000 души. Военните действия обаче се водят далече от града, а съдбата му се определя след подписването на Санстефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г.

След края на войната във Варненската и Шуменската крепости остава 37 хилядна турска армия, а проблемът с нейното напускане се решава окончателно по време на Берлинския конгрес, който започва на 1/13 юни.

На четвъртото заседание на Конгреса се повдига и въпросът за Варна. Английската дипломация настоява крепостта да остане в турски владения, докато руснаците изискват градът да премине под български контрол. В спора за Варна решаваща роля изиграва германският канцлер Ото фон Бисмарк. По молба на граф Шувалов той се явява изненадващо на 15/27 юни вечерта пред турската делегация и ултимативно настоява Варна да се предаде на руснаците. Турците нямат друг избор и приемат. За първи път на 27 юли/8  август руски войски влизат в крепостта, а радостта на българското население ясно проличава от спомените на съвременниците. Окончателното напускане на турските части става на 1 ноември, когато официално властта поема руски губернатор.

• Какво е значението на 3-ти март за България?

Значението на 3-ти март за България е изключително голямо. За първи път след близо 5 столетия на картата на Европа се появява българската държава. Разбира се, клаузите от Санстефанския мирен договор са окончателно ратифицирани и значително променени на Берлинския конгрес, който, за съжаление, орязва значително българските територии. Но е факт, че 3-ти март слага началото на Третата българска държава и от тогава насетне ние, българите, следваме собствения си ход в историята.