Редакция "Нова Варна"
В първия епизод на „България търси талант“ взе участие 18-годишният Атанас Клечаров и неговата партньорка Алис, които танцуваха спортни танци. За съжаление, това бе последният танц на Атанас на голямата сцена, който малко след снимките на „България търси талант“ се разболява и почива.
“Той учеше и нас, научи и децата, че различните трябва да се приемат като всички останали“, каза неговата учителка по танци.
„В школата ни всяко дете е прието. Имаме възможност да обърнем внимание и на децата, които не непременно ще станат танцьори, а просто обичат танците. Работим равноспоставено с всички”, добави тя.
Пред водещите на „Преди обед“ треньорката сподели за две много скъпи за нея писма – тези, които Наско ѝ подарил наскоро. В едното писмо са и неговите думи ”Тези, които даряват светлина на другите, никога не остават на тъмно”.
Въпреки че се ражда със синдрома на Даун, Атанас Клечаров прекрачва прага на залата по спортни танци в град Ракитово още на 5-годишна възраст, където го посреща неговата учителка. Мая обучава Наско заедно с Алис и всички останали деца от школата й в продължение на години.
Наско я следва неотъчно и когато школата се премества от малкото градче във Велинград. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата почти без пропуск и така до неговата 18-та годишнина. Учителката на Наско споделя, че той се чувства добре сред децата, а те му дават цялата си любов сред прекрасната музиката и омайните стъпки на танца.
Благодарение на Мая, Наско и Алис стигат до голямата сцена на „България търси талант“, където се представят отлично. За съжаление, когато радостта от успешното представяне е вече осъзната, споделена с другите деца и ентусизмът на всички е голям, Наско се разболява от COVID-19, здравето му се влошава рязко и той загубва живота си. Излъчването на съвместния му танц с Алис е в негова памет, като вечен спомен за всички негови близки и приятели, които го обичат.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
