Учени разкриха невероятни подробности за изгубения континент Зенландия

Изследователи разкриха интересни подробности около скритите граници на изгубения континент Зенландия, откъснал се от суперконтинента Гонвана преди около 80 милиона години

Специалисти от университета на Куинсланд в Австралия събраха нови данни за северозападния край на Зеландия, който е в Коралово море край Куинсланд. Те са картографирали 37 000 кв. км за 28 дни, съобщават от LiveScience.

Зеландия се е откъснала от суперконтинента Гондвана в периода преди 79 милиона до 83 милиона години. Сега, като се изключат Нова Зеландия и Нова Каледония, останките от него са на океанското дъно. Това не е единствената континентална кора, откъснала се от по-голям континент, но е най-голямата – 4,9 милиона кв. км. Следващият континентален фрагмент е шест пъти по-малък – Мадагаскар.

Зеландия получи статут на континент през 2017 г. Оттогава учените работят по картографирането й – трудна задача, защото 94 процента от нея са под вода.

„Нашата експедиция събра топографски и магнитни данни за морското дъно, за да изследва как се е формирала връзката между Тасманово и Коралово море в тесния коридор между Австралия и Зеландия“, каза Дерия Гюрер от екипа.

Районът между Австралийската плоча и Зеландската плоча е много сложен, добави тя. Вероятно има няколко микроконтинента, потопени там, отделили се от основните континентални маси.

Суперконтинентът Гондвана е обхващал днешната Южна Америка, Африка, Антарктида, Австралия, Зеландия, Арабия и Индийския субконтинент. Тези фрагменти от континенталната кора се различават от околната океанска кора на морското дъно, която е по-плътна и по-тънка.

Изследването е извършено в сътрудничество с океанографския институт „Шмид“. Данните от картографирането ще бъдат включени в по-голям проект – „Морско дъно“ 2030, който има за цел да направи изчерпателна карта на океанското дъно.

Според американското Национално управление по измерване на океаните и атмосферата по-малко от 10% от морското дъно е картографирано чрез съвременни сонарни методи.

По публикацията работи: Ралица Димитрова