Италински град предлага къщи за продан на цената на едно кафе

Едно красиво италианско градче на име Кастильоне ди Сицилия, намиращо се до град Таормина, предлага 900 къщи за продан. Повечето от тях са разрушени и цената им е символична – едва едно евро.

Това са вили, които някога са били собственост на овчарски и фермерски семейства.

Останалите къщи са в по-добро състояние, като при повече от един кандидат ще има търгове с начална цена от по 4-5 хиляди евро – отново значително по-малко от това, което човек очаква да даде за жилище на подобно място. Говорим за елегантни малки палати, в които е живяла провинциалната буржоазия.

Целта на кмета на града – Антонио Камарда, е да привлече жители в почти опустелия град. Населението в Кастильоне ди Сицилия наброява едва 3000 жители. Камарда определя града като огромно архитектурно наследство пълно с история, което трябва да бъде спасено. „С течение на времето твърде много хора са напуснали, оставяйки след себе си куп стари, живописни къщи, много от които датират от Ренесанса“, коментира той пред Си Ен Ен, предава bTV.

Планът за продажба на къщите е наи-големият до сега, като включва поне 400 постройки, които са в приличен вид и изискват минимален ремонт

Къде е уловката, обаче?

Купувачите ще трябва да завършат ремонта на къщите в рамките на три години. За разлика от другите планове с къщи за 1 евро, които са били реализирани в Италия, при Кастильоне ди Сицилия не трябва да се плаща депозит който да гарантира извършването на ремонтната дейност. Вместо това собствениците ще трябва да сключат застрахователна полица от банка на стойност 4000 евро.

Италианското правителство предлага и схемата „супербонус“, от която купувачите могат да се възползват. С нейна помощ се подпомагат реновации с цел къщите да станат по-природосъобразни.

Потенциалните купувачи трябва да изготвят подробен план за това каква къща биха искали и как ще я реновират за да отговарят най-добре на търсенето и предлагането. Създадена е и специална работна група, която да осъществява надзор над проектите.

По публикацията работи: Мариела Анастасова