Дамян Дамянов
10 тона нацистко злато, откраднато и скрито в края на Втората световна война, беше открито от търсачи на съкровища. Смята се, че това е прочутото „злато от Бреслау“
Златото е било откраднато и скрито от райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер в края на Втората световна война. Предназначението му е било за създаването на Четвъртия райх, съобщават от БТВ.
Разкопките трябва да започнат следващата седмица на територията на дворец в Полша, използван като публичен дом от СС.
Очаква се да се открият 48 кутии злато на обща стойност около 500 млн. лири, но вероятно е да има и други ценности. „Търсачите на съкровища“ са локализирали мястото на златото от секретни документи и карта на потомците на офицери от СС.
Смята се, че това е прочутото „злато от Бреслау“, изчезнало от в края на войната. Дворецът от XVIII век се намира в село Минковски на около 50 км източно от Вроцлав. Построен е от пруския генерал Фредерик Вилхелм фон Зайдлиц. След Втората световна война дворецът е използван от Червената армия и полските войски, след което става седалище на местния съвет, детска градина и кино.
Сред намерените документи имало писмо от високопоставен офицер от СС до момиче, което работи в двореца и по-късно става негова постоянна любовница. Въпросният Фон Щайн пише на Инга: „Аз ви поверявам останалите 48 кутии на Райхсбанк и всичките семейни сандъци. Само вие знаете къде са“.
Освен това военният дневник на друг офицер от СС под псевдонима Михаелис посочва местонахождението на 11 кутии със злато, както и откраднати произведения на изкуството, банкови депозити, религиозни артефакти и други ценности.
„В оранжерията е изкопан улук, който е безопасен „дом“ на доставените каси и контейнери“, се казва в писмо от 12 март 1945 г. „48 кутии от Райхсбанк са в добро състояние скрити, покрити с пръст и със зеленина“, пишело още там.
Според ръководителя на Фондация „Силезийски мост“ Роман Фурманяк, който ръководи „търсенето“, авторът на дневника Махаелис и професор Грундман са скрили златото. В края на войната те избират 11 тайни места за операцията на Химлер.
Фон Щайн също участва. Фурманяк описва Щайн като жесток човек, който „обичал да причинява страдания на жертвите си, преди да ги убие“. Той нарежда на любовницата си да се грижи за „кутиите“.
„Тя вярваше, че ще трябва да остане там една или две години и тогава всичко ще свърши. Тогава никой не е мислил, че този регион ще бъде взет под контрола на Съветския съюз“, пише Фурманяк. Той е убеден, че съкровището е останало непокътнато, тъй като Инга е проверявала кеша в продължение на 60 г. – до смъртта си.
През 1945 г. тя трябва да се крие в гората от съветските войници за два месеца. И след изгонването на германците от този регион и заселването на територията от поляци от Западна Украйна, Инга променя външния си вид и се омъжва за местен жител.
Предполага се, че освен златото на Райхсбанк, кутиите съдържат собствеността на бижутерийни магазини в Бреслау (сега Вроцлав) и ценности от частни колекции на богати германци, предадени на СС, за да ги спасят от настъпващата Червена армия.
По публикацията работи: Ралица Димитрова
