Анализ: Кои са рисковите зони, засегнати от COVID-19

Министерство на здравеопазването разпростани анализа на института „Роберт Кох“ относно рисковите зони, засегнати от COVID-19. Новите „зони на безпокойство“, „зони с висока честота“, „рискови зони“ и региони, които вече не се считат за рискови зони (вж. по-долу „Промени от последното изменение“), влизат в сила от 2 май 2021 г., в 0:00 сутринта.

Промени след последното изменение:

1. Нови зони на безпокойство – зони с особено висок риск от инфекция поради широко разпространените варианти на вируса на SARS-CoV-2:
Франция – департамент Мозел НЕ Е ВЕЧЕ проблемна зона (сега се счита за зона с висока честота; виж Франция).

2. Нови райони с висока честота – райони с особено висок риск от инфекция поради особено голям брой случаи:
Франция – департамент Мозел се счита за допълнителна зона с висока честота.
Литва се счита за допълнителна зона с висока честота.
Монголия се счита за допълнителна зона с висока честота.

3. Нови рискови зони – зони с особено повишен риск от инфекция:
Чешката република се счита за зона с допълнителен риск (вече не е зона с висока честота).
България се счита за зона с допълнителен риск (вече не е зона с висока честота).
Норвегия – окръг Агдер се счита за допълнителна рискова зона.

4. Региони, които вече не се считат за рискови области:
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия – отвъдморската територия Британски Вирджински острови вече не се считат за рискови зони.
Класификацията като рискова област е резултат от съвместен анализ и процес на вземане на решения от Федералното министерство на здравеопазването, Федералното министерство на външните работи и Федералното министерство на вътрешните работи, строителството и общността.
Изброените по-долу държави/региони са определени като понастоящем представляващи повишен риск от инфекция с SARS-CoV-2. В скоби е посочено от кога дадена област е класифицирана като рискова зона. В края на страницата има обобщение на държавите, които са класифицирани като рискови области по всяко време през последните 10 дни, но в момента НЕ са класифицирани като рискови области.
По принцип чужденците, които влизат или се връщат от чужбина и са останали в рискова зона през последните десет дни преди влизането в страната, са длъжни да се подложат на десетдневна карантина веднага след влизането в страната. Освен това лицата, които влизат в Германия, трябва да се регистрират преди пристигането си в Германия на https://www.einreiseanmeldung.de и да носят доказателство за регистрацията си при влизане. След най-рано пет дни карантина, влизащите в страната могат да бъдат тествани за SARS-CoV-2, за да се преустанови задължението за пребиваване под карантина при отрицателен резултат от теста. Лицата, връщащи се от чужбина, които са пребивавали в зони на безпокойство, следва да обърнат внимание на съответните изключения, откроени по-долу. За да се поддържа общностната и икономическата активност, определени групи хора са освободени от задължението за карантина. Предвидени са и изключения по семейни причини. Ако имате някакви въпроси относно съответните условия за карантина, които се прилагат за вас, и всички възможни изключения, моля, свържете се със съответната федерална провинция. Регламентите на съответните федерални провинции са свързани на следния уебсайт: https://www.bundesregierung.de/breg-de/themen/coronavirus/corona-bundeslaender-1745198. За допълнителна информация относно цифровата регистрация при влизане, моля, вижте също https://www.bundesgesundheitsministerium.de/coronavirus-infos-reisende/info-sheet/faq-dea-englisch.html.
Следните задължения се отнасят за лица, влизащи във Федерална република Германия след престой в региони с особено висок риск от инфекция. Те включват региони с особено висок брой случаи (райони с висока честота) и региони, в които се разпространяват вирусните вариации (области на безпокойство). За тези влизащи в страната са предвидени по-строги правила, за да ограничат допълнително вноса на коронавирус на SARS-CoV-2 и да предотвратят бързото разпространение на нови варианти на вируса. Всеки, който е бил в един от тези региони през 10-те дни преди влизането в страната, е особено задължен да носи доказателство (отрицателен резултат от теста или съответно медицинско свидетелство), потвърждаващо липсата на инфекция с коронавирус на SARS-CoV-2 при влизане и да го представи до компетентния орган или органа, определен от него, при поискване. Този тест трябва да е извършен най-рано 48 часа преди влизане. Ако влизането от рискова зона (вкл. Зона с висока честота или зона на проблемния вариант) се извършва с помощта на превозвач, доказателството също трябва да бъде представено на превозвача преди заминаването за целите на проверката. Доказателство може да се изисква и по време на проверки от Федералната полиция (например проверки за влизане на летището или проверки близо до границата при влизане по суша). Ако не е възможно лицата, които трябва да бъдат транспортирани, да получат доказателства в съответната „зона с висока честота“ или „зона на безпокойство “, превозвачите могат да проведат или организират тестване преди заминаване и при отрицателен тест – да осигурят транспорт. Това изследване (назофарингеален тампон) от превозвача трябва да се извърши не повече от 12 часа преди отпътуване в случай на влизане от зона на проблемния вариант. Доказателството за отрицателен резултат от теста или съответното медицинско свидетелство трябва да бъде представено на хартия или в електронен документ, като при всеки от случаите е на немски, английски или френски език. Извършеното изследване трябва да отговаря на изискванията, посочени в https://www.rki.de/tests. Има изключения от карантинните задължения след престой в зона на проблемния вариант. Карантинният период след престой в зона на проблемния вариант е четиринадесет дни, съгласно държавните разпоредби. Възможността за съкращаване на периода на карантина най-рано след пет дни с отрицателен резултат от теста не е приложима.
Пътниците на авиокомпаниите, които влизат в страната със самолет, трябва да спазват основното задължение да представят доказателство за тестване преди отпътуване, независимо дали са прекарали време в рискова зона. Доказателството трябва да бъде представено на превозвача преди заминаване в чужбина. Доказателството трябва също да се носи при влизане и при поискване да се представи на компетентния орган.
Моля, обърнете внимание: Федералното правителство проверява непрекъснато степента, до която областите трябва да бъдат класифицирани като рискови. В резултат на това този списък може да бъде променен в кратки срокове и най-вече може да бъде разширен.
Съществуващите препоръки за пътуване и безопасност от Федералното министерство на външните работи (https://www.auswaertiges-amt.de/de/ReiseUndSicherheit/reise-und-sicherheitshinweise), както и информация на федералното правителство за пътуващите и пътуващите (https://www.bundesregierung.de/breg-de/themen/coronavirus/corona-regelungen-1735032) все още се прилагат.
Класификацията като рискова област е резултат от съвместен анализ и процес на вземане на решения от Федералното министерство на здравеопазването, Федералното министерство на външните работи и Федералното министерство на вътрешните работи, строителството и общността. Тази класификация като рискова област се основава на двуетапна оценка. Първоначално се определя в кои държави/региони е имало повече от 50 нови инфекции на 100 000 жители през последните седем дни.
След това се използват качествени и други критерии, за да се определи дали страните/ регионите, които номинално могат да паднат под този праг, все пак могат да представляват повишен риск от инфекция. Същото се отнася за държави / региони, които номинално могат да паднат над този праг, но въпреки това не представляват повишен риск. От 44-та календарна седмица картите на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), разделени по региони, отчитат държавите-членки на ЕС. Картата съдържа данни за 14-дневното ниво на уведомяване, ниво на тестване и положителността на теста. Като част от втората стъпка, Федералното министерство на външните работи и, където е приложимо, Федералното министерство на здравеопазването и Федералното министерство на вътрешните работи, строителството и общността, предоставят качествени доклади въз основа на докладване от местните германски дипломатически представителства, което също обхваща мерки предприети за спиране на разпространението на пандемията на коронавирус. Ключови фактори при тази оценка са преди всичко броят на инфектираните и видът на огнището (локално или широко разпространено), капацитетът за тестване и броят на проведените тестове на глава от населението, както и мерките, предприети за ограничаване на разпространението на инфекцията (хигиена разпоредби, проследяване на контакти и др.). По подобен начин се оценяват отделните държави, в които надеждната информация може да не е лесно достъпна.
Класификацията като зона със специален риск с особено висок риск е направена поради особено високата честота на разпространение на коронавируса на SARS-CoV-2 в тази област (зона с висока честота) или поради това, че някои варианти на SARS-CoV-2 коронавирусът се е срещал широко в тази рискова зона (проблемна област).
Решаващият фактор за класифицирането на дадена зона като „ зона на безпокойство“, поради появата на вирусен вариант е разпространението на вирусен вариант (мутация), който не е едновременно широко разпространен в Германия и от който може се предположи, че произтича специален риск (например по отношение на предполагаема или доказана по-висока разпространеяемост или други характеристики, които ускоряват предаването на инфекцията, увеличават тежестта на заболяването или срещу които ефектът на имунитет, постигнат чрез ваксинация или чрез преболедуване на инфекцията е отслабена).
Областите с висока честота са рискови области с особено голям брой случаи. Както при рисковите области, класификацията като зона с висока честота се основава на двуетапна оценка. Първо се определя в кои държави / региони е имало повече от 200 нови инфекции на 100 000 жители през последните седем дни. В контекста на определянето на зона като зона с особен риск могат да се използват други количествени и качествени критерии, за да се определи дали държавите / регионите, които номинално могат да паднат под тази честота, все пак могат да представляват повишен риск от инфекция.
1. Следните държави/региони понастоящем се отчитат, като зони на безпокойство:
• Ботсвана (от 7 февруари 2021 г .; зона с висока честота от 31 януари 2021 г. и рискова зона от 22 ноември 2020 г.)
• Бразилия (от 19 януари 2021 г .; вече рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Есватини (от 31 януари 2021 г .; вече е рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Индия (от 26 април 2021 г .; висока честота на 25 април 2021 г .; вече е рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Лесото (от 31 януари 2021 г .; вече е рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Малави (от 7 февруари 2021 г .; вече зона с висока честота от 31 януари 2021 г. и рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Мозамбик (от 7 февруари 2021 г .; площ с висока честота от 31 януари 2021 г. и рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Южна Африка (от 13 януари 2021 г.; вече е рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Замбия (от 7 февруари 2021 г .; зона с висока честота от 31 януари 2021 г. и рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Зимбабве (от 7 февруари 2021 г .; площ с висока честота от 31 януари 2021 г. и рискова зона от 15 юни 2020 г.)
2. Следните държави понастоящем се считат за райони с висока честота:
• Андора (Княжество Андора) (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Аржентина (зона с висока честота от 18 април 2021 г.)
• Армения (зона с висока честота от 11 април 2021 г.)
• Бахрейн (зона с висока честота от 14 февруари 2021 г.)
• Боливия (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Босна и Херцеговина (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Кабо Верде (зона с висока честота от 25 април 2021 г.)
• Чили (зона с висока честота от 3 април 2021 г.)
• Колумбия (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Хърватия (зона с висока честота от 11 април 2021 г.)
• Кипър (зона с висока честота от 21 март 2021 г.)
• Египет (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Естония (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Еквадор (зона с висока честота от 31 януари 2021 г.)
• Франция вкл. всички френски отвъдморски департаменти (зона с висока честота от 28 март 2021 г.; вече рискова зона от 21 август 2020 г.) и департамент Мозел (зона с висока честота от 2 май 2021 г.);
• Унгария (зона с висока честота от 7 март 2021 г.)
• Иран (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Йордания (зона с висока честота от 7 март 2021 г.)
• Косово (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Кувейт (зона с висока честота от 21 март 2021 г.)
• Ливан (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Литва (зона с висока честота от 2 май 2021 г.)
• Мексико (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Монголия (зона с висока честота от 2 май 2021 г.)
• Черна гора (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Нидерландия, вкл. съставни страни и отвъдморските части на Кралство Нидерландия (зона с висока честота от 6 април 2021 г.)
• Северна Македония (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Оман (зона с висока честота от 25 април 2021 г .; вече рискова зона от 15 юни 2020 г.)
• Палестински територии (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Парагвай (зона с висока честота от 21 март 2021 г.)
• Перу (зона с висока честота от 3 април 2021 г.)
• Полша (зона с висока честота от 21 март 2021 г.)
• Катар (зона с висока честота от 25 април 2021 г.)
• Сърбия (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Сейшелски острови (зона с висока честота от 14 февруари 2021 г.)
• Словения (зона с висока честота от 24 януари 2021 г.)
• Судан (зона с висока честота от 31 януари 2021 г.)
• Швеция (зона с висока честота от 7 март 2021 г.)
• Сирийска арабска република (зона с висока честота от 31 януари 2021 г.)
• Танзания (зона с висока честота от 14 март 2021 г.)
• Тунис (зона с висока честота от 25 април 2021 г.)
• Турция (зона с висока честота от 11 април 2021 г.)
• Украйна (зона с висока честота от 11 април 2021 г.)
• Уругвай (зона с висока честота от 21 март 2021 г.)
3. Понастоящем следните държави/региони се считат за рискови зони:
• Афганистан (от 21 февруари 2021 г.)
• Албания (от 25 април 2021 г .; зона с висока заболеваемост 24 януари 2021 г. – 24 април 2021 г.)
• Алжир (от 15 юни 2020 г.)
• Ангола (от 15 юни 2020 г.)
• Австрия – цялата страна с изключение на община Юнгхолц и Мителберг/Клайнвалсертал (от 1 ноември 2020 г.).
• Азербайджан (от 15 юни 2020 г.)
• Бахамски острови (от 25 април 2021 г.)
• Бангладеш (от 15 юни 2020 г.)
• Беларус (от 15 юни 2020 г.)
• Белгия (от 30 септември 2020 г.)
• Белиз (от 15 юни 2020 г.)
• Бенин (от 15 юни 2020 г.)
• Бутан (от 15 юни 2020 г.)
• България (от 2 май 2021 г .; зона с висока заболеваемост 21 март 2021 г. – 1 май 2021 г.)
• Буркина Фасо (от 15 юни 2020 г.)
• Бурунди (от 15 юни 2020 г.)
• Камерун (от 15 юни 2020 г.)
• Канада (от 15 ноември 2020 г.)
• Централноафриканска република (от 15 юни 2020 г.)
• Чад (от 15 юни 2020 г.)
• Коморски острови (от 15 юни 2020 г.)
• Коста Рика (от 15 юни 2020 г.)
• Кот д’Ивоар (от 15 юни 2020 г.)
• Куба (от 28 февруари 2021 г.)
• Чехия (от 2. май 2021 г .; зона с висока честота 28 март 2021 г. – 1 май 2021 г.)
• Дания – цялата страна (от 28 март 2021 г.), без Фарьорските острови и Гренландия
• Джибути (от 15 юни 2020 г.)
• ДР Конго (от 15 юни 2020 г.)
• Ел Салвадор (от 15 юни 2020 г.)
• Екваториална Гвинея (от 15 юни 2020 г.)
• Еритрея (от 15 юни 2020 г.)
• Етиопия (от 15 юни 2020 г.)
• Финландия – следните региони са класифицирани като рискови зони:
o Уусимаа (съдържа столицата Хелзинки) (от 22 ноември 2020 г.)
o Varsinais-Suomi (от 20 декември 2020 г.)
o Päijät-Häme (от 28 март 2021 г.)
• Габон (от 15 юни 2020 г.)
• Гамбия (от 15 юни 2020 г.)
• Грузия (от 7 октомври 2020 г.)
• Гана (от 15 юни 2020 г.)
• Гърция (от 7 март)
• Гватемала (от 15 юни 2020 г.)
• Гвинея (от 15 юни 2020 г.)
• Гвинея-Бисау (от 15 юни 2020 г.)
• Гвиана (от 15 юни 2020 г.)
• Хаити (от 15 юни 2020 г.)
• Хондурас (от 15 юни 2020 г.)
• Индонезия (от 15 юни 2020 г.)
• Ирак (от 15 юни 2020 г.)
• Ирландия (от 21 март 2021 г.), без регионите
o Югозападна (от 3 април 2021 г.)
o Среден Запад (от 18 април 2021 г.)
o Югоизточна (от 18 април 2021 г.)
o Западна (от 25 април 2021 г.)
• Италия (от 8 ноември 2020 г.)
• Ямайка (от 15 юни 2020 г.)
• Казахстан (от 15 юни 2020 г.)
• Кения (от 15 юни 2020 г.)
• Корея (Демократична народна република, Северна Корея) (от 15 юни 2020 г.)
• Киргизстан (от 15 юни 2020 г.)
• Латвия (от 11 април 2021 г.)
• Либерия (от 15 юни 2020 г.)
• Либия (от 15 юни 2020 г.)
• Лихтенщайн (от 24 октомври 2020 г.)
• Люксембург (14 юли 2020 г. – 20 август 2020 г. и от 25 септември 2020 г.)
• Мадагаскар (от 15 юни 2020 г.)
• Малдиви (от 17 юли 2020 г.)
• Мали (от 15 юни 2020 г.)
• Малта (от 11 април 2021 г.)
• Мавритания (от 15 юни 2020 г.)
• Република Молдова (от 25 април 2021 г .; зона с висока честота 14 март 2021 г. – 24 април 2021 г.)
• Монако (от 1 ноември 2020 г.)
• Мароко (от 15 юни 2020 г.)
• Намибия (от 14 февруари 2021 г.)
• Непал (от 15 юни 2020 г.)
• Никарагуа (от 15 юни 2020 г.)
• Нигер (от 15 юни 2020 г.)
• Нигерия (от 15 юни 2020 г.)
• Норвегия – следните области са класифицирани като рискови области:
o Осло (от 8 ноември 2020 г.)
o Viken (от 15 ноември 2020 г.)
o Rogaland (от 28 март 2021 г.)
o Agder (от 2 май 2021 г.)
• Пакистан (от 15 юни 2020 г.)
• Панама (от 28 февруари 2021 г.)
• Папуа Нова Гвинея (от 17 юни 2020 г.)
• Филипини (от 15 юни 2020 г.)
• Португалия – следните региони са класифицирани като рискови зони:
o Мадейра (автономна област) (от 14 март 2021 г.)
o Азорските острови (автономна област) (от 18 април 2021 г.)
o Алгарве (от 18 април 2021 г.)
• Република Конго (от 15 юни 2020 г.)
• Румъния (от 7 октомври 2020 г.)
• Руска федерация (от 15 юни 2020 г.)
• Сан Марино (от 1 ноември 2020 г.)
• Сао Томе и Принсипи (от 16 юни 2020 г.)
• Саудитска Арабия (от 15 юни 2020 г.)
• Сенегал (от 15 юни 2020 г.)
• Сиера Леоне (от 15 юни 2020 г.)
• Словакия (от 11 април 2021 г.)
• Сомалия (от 15 юни 2020 г.)
• Южен Судан (от 15 юни 2020 г.)
• Испания – цялата страна, включително Канарските острови (от 21 февруари 2021 г.); сега също автономната общност La Rioja (от 3 април 2021 г.), автономната общност Extremadura (от 11 април 2021 г.) и автономната общност Castile-La Mancha (от 18 април 2021 г.), изключени са автономните общности:
o Валенсия (от 14 март 2021 г.)
o Балеарски острови (от 14 март 2021 г.)
o Мурсия (от 14 март 2021 г.)
o Галисия (от 21 март 2021 г.)
• Суринам (от 15 юни 2020 г.)
• Швейцария (от 24 октомври 2020 г.)
• Таджикистан (от 15 юни 2020 г.)
• Източен Тимор (от 17 юни 2020 г.)
• Того (от 15 юни 2020 г.)
• Тринидад и Тобаго (от 15 юни 2020 г.)
• Туркменистан (от 17 юни 2020 г.)
• Обединени арабски емирства (от 18 април)
• Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (от 21 март 2021 г.) – следните региони са класифицирани като рискови зони:
o Отвъдморски територии: Бермудски острови (от 21 март 2021 г.)
o Отвъдморски територии: Фолкландски острови (от 21 март 2021 г.)
• САЩ (от 7 март 2021 г.)
• Узбекистан (от 15 юни 2020 г.)
• Държава Ватикан (от 1 ноември 2020 г.)
• Венецуела (от 15 юни 2020 г.)
• Йемен (от 15 юни 2020 г.)

Области, които са били рискови области по всяко време през последните 10 дни, но в момента вече не са рискови:
• Финландия: регион Кименлааксо (рискова зона до 24 април 2021 г. включително)
• Ирландия: регионът Запад (рискова зона до 24 април 2021 г. включително)
• Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия: отвъдморска територия – Британски Вирджински острови (рискова зона до 1 май 2021 г. включително)
• Норвегия: окръг Вестфол ог Телемарк (рискова зона до 24 април 2021 г. включително)
• Сейнт Лусия (рискова зона до 24 април 2021 г. включително)
• Антигуа и Барбуда (рискова зона до 24 април 2021 г. включително)
• Доминиканска република (рискова зона до 24 април 2021 г. включително)